Огнената кралица

Орвен се изпъна и се тупна с юмрук по гърдите в обичайния безупречен поздрав.

— Наистина можем, милорд.

Асторек го намери, докато тимареше Драскун в малката конюшня, която Вълчият народ му бе позволил да вдигне близо до брега. Както обикновено, шумна групичка деца се беше събрала да го гледа, докато извеждаше бойния кон от импровизирания му дом, явно очаровани от странното четириного животно, по-голямо от лос, но без рога. Те явно изобщо не бяха срамежливи, нито пък осъзнаваха, че Вейлин може да не разбира пороя им от въпроси: бяха се скупчили около него да галят Драскун и сегиз-тогиз се отдръпваха с радостен кикот при раздразненото тъпчене и пръхтене на коня. Едно момченце беше по-настоятелно от останалите, дърпаше кожите на Вейлин и повтаряше един и същи въпрос с озадачено мръщене.

— Той иска да знае защо не го изядете.

Вейлин се обърна и видя Асторек да стои наблизо и да гледа сцената с леко веселие. Два от вълците му клечаха наблизо, смущаващо едри мъжки и женска, и миризмата им караше Драскун да потрепва уплашено.

— Прекалено са близо — каза той на воларианеца и кимна към вълците.

Асторек килна глава и вълците се надигнаха едновременно и затичаха към леда. Обичайната им кротост се изпари и те започнаха да подскачат и да се хапят игриво в палав танц.

— Той е за яздене — каза Вейлин, обръщайки се отново към момченцето, и Асторек преведе думите му. — Не за ядене.

Това комай озадачи детето още повече и дребното му личице се смръщи объркано, затова Вейлин го вдигна на гърба на Драскун, хвана юздите и го поведе на бавна разходка към брега. Момчето се засмя и запляска с ръце, докато се подрусваше върху коня, а другите деца ги последваха със силна гълчава, която не се нуждаеше от превод — те също искаха да се повозят. След около час такива забавления Асторек накрая пропъди децата с няколко кратки думи. Макар че не изглеждаше Вълчият народ да налага на своите малки строга дисциплина, моменталното замлъкване на дечурлигата говореше за скрита власт, която не допуска възражения, и те хукнаха да си търсят други занимания.

— Описанието, което ти дава той, не е съвсем вярно — отбеляза Асторек, когато децата си отидоха. — Казваше, че ще си свиреп.

— Вашият пророк ли? Говориш все едно си го познавал.

— Понякога имам чувството, че наистина съм го познавал, чувал съм думите му толкова пъти. Нашият народ не записва нищо, но всички шамани се учат да рецитират посланието му без грешка.

Вейлин отведе Драскун в конюшнята и върза торба със зоб на муцуната му. Островите бяха бедни на зърно, но богати на кореноплодни зеленчуци и горски плодове, събрани през летните месеци и съхранени през зимата. Ако се съдеше по доволното му сумтене и видимо по-малката му измършавялост, Драскун май намираше тази смес за не по-малко вкусна.