Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Значи това са статуи, открити преди векове.
— Нещо повече от статуи, драскачо. — Погледът на капитана помрачня. — Една статуя не те кара да се потиш в мига, щом я зърнеш, нито предизвиква главоболие, щом я доближиш, нито пък слага образи в главата ти, щом се наведеш да докоснеш крака ѝ.
Перото ми замръзна. Вече бях виждал предостатъчно, за да осъзнавам, че онова, което някога съм смятал за суеверие, е съвсем реално, но вътрешният ми скептицизъм си оставаше.
— Образи в главата ти ли? — попитах безстрастно.
— Само за секунда. Докоснах крака ѝ и… видях Островите, само че не нашите Острови. Имаше град, издигащ се там, където е сега столицата ни. Беше толкова красив, целият в сияещ мрамор, пристанището пълно с кораби, по-дълги от нашите и движени предимно от гребци. И те не бяха пирати, можех да видя това. Нито един моряк не носеше оръжие. Което и време да е било това, било е мирно време.
Млъкна. Лицето му бе замъглено от спомени. Свали лулата от устните си и почти не помръдна.
— Крака ѝ? Значи старите богове са женски? — попитах.
— Едната. Другите са мъже, единият едър и брадат, другият млад и красив. Не докоснах нито един от тях, защото виденията, които дават те, са само за най-смелите очи. Казват обаче, че Щита ги докоснал и тримата — единственият, който някога го е правил.
— Има една история: за човек, който не можел да умре. В нея се казва, че той дошъл на Островите да търси старите богове.
Капитанът изпухтя насмешливо и се върна към лулата си.
— Урлан. Старата ми баба ми я разправяше.
— Версията, която знам аз, гласи, че той ги обидил, като поискал невъзможен дар, затова те го проклели да броди навеки по океанското дъно.
Той се намръщи. Димът се кълбеше и очите му започнаха да се размътват.
— Приказката на баба ми беше различна, но старите истории често се променят в зависимост от разказвача. Тя казваше, че Урлан бил изгонен от Островите — качили го на една лодка и му заръчали никога да не се връща. Но не защото обидил старите богове, а защото като чули думите му, хората се уплашили от някой толкова млад, който знае толкова много.
Капитанът ме гледаше как записвам историята, после загаси лулата, изтръска останалия тютюн в една кесийка и каза:
— Време е да ти съобщя новините си, драскачо.
— Още лоши новини за войната, доколкото разбирам? — отвърнах, като хвърлих поглед към мрачните клиенти наоколо.
— Не, от Алпира. — Видях, че очите му са се избистрили и че ме гледа твърдо и със съжаление. — Император Алуран е починал преди седмица. Преди да умре е назовал за своя наследница лейди Емерен Насур Айлерс, която оттук насетне ще бъде известна като императрица Емерен I.
1.
Вейлин
Дарена кръсти своята бойна котка Мишара, сеордската дума за светкавица, и я тренираше с голямо удоволствие. Всяка сутрин прекарваше час или повече в гората и се усмихваше, докато звярът скачаше, тичаше или се катереше по дърветата по нейна команда.
— Като малка имах котенце — каза тя на Вейлин и хвърли една топка от моржова кожа, та Мишара да я улови. Котката скочи високо и я грабна във въздуха с бързо щракване на впечатляващите си челюсти. — Наричах го Ивичко. Един ден то изчезна и баща ми ми каза, че сигурно е избягало. По-късно разбрах, че сърце не му давало да ми каже, че е било прегазено от каруца.
Намръщи се при разсеяното кимване на Вейлин и отпрати Мишара сред дърветата с помръдване на китката, а после дойде да седне до него и го хвана за ръка. Не попита нищо; както винаги, по-голямата част от общуването им беше безсловесно.
— В Ордена — каза той — ни казваха, че пророчествата са лъжи, също като боговете. Измислица на заблудени Отричащи, които бъркат лудостта с прозрение. И все пак през цялото това време Седмият орден се е трудил тайно, преследвайки собствените си пророчества.
— Спомни си какво ни каза брат Харлик — каза тя. — Всички пророчества лъжат.
— Нали видя стената им?
— Картини, нарисувани преди безброй години, които се виждат днес само защото тези хора ги поддържат с такава всеотдайност. — Тя стисна по-здраво ръката му. — Виденията на Нерсус Сил Нин са дали на сеордите векове, за да се подготвят за идването на марелим сил, и въпреки това те са били прокудени в гората. Бъдещето не е пигмент, нацапан върху камък, ние го творим с всеки дъх и всяка крачка. Нашата мисия е жизненоважна и ти го знаеш. Не можем да си позволим да се разсейваме.