Огнената кралица

Той сви рамене и кимна към фигурата на носа.

— Не е той, а тя. Левансис, сестра на великия бог-змия Мьозис. Макар че презирала брат си за пороците му, тя плакала, когато Маргентис унищожил тялото му, и сълзите ѝ укротили морето за цели десет години. Колчем се надигнат бури, се молим на нея.

Познанията ми по мелденейска история бяха оскъдни, но знаех, че пантеонът им датира още от колонизацията на Островите преди около шестстотин години, а ако съдех по огледа си на руините, открити там, те явно са били населени далеч преди това.

— Значи е нов бог — казах. — Какво можеш да ми кажеш за старите?

Той извърна очи и видях как скръстените му ръце се напрегнаха.

— На тях не се молим.

— Но какви са те?

Капитанът хвърли предпазлив поглед към най-близките членове на екипажа, двама моряци, млади, но носещи белези от Битката при Зъбите, после се втренчи в мен с открито възмущение.

— На лошо е да се говори за старите богове на палубата на кораб — каза той и тръгна към трапа. — Ела, ще ти позволя да ме черпиш едно питие, драскачо. Освен това имам да ти съобщя някои новини.

Заведе ме в една тиха кръчма близо до района на складовете, чиито посетители бяха главно хамали, дошли да обърнат чашка-две след края на работния ден. Настроението бе мрачно, та чак потискащо; повечето клиенти седяха мълчаливо и се взираха във виното си. Настанихме се до един прозорец и капитанът запали лулата си, натъпкана със сладко ухаещ петолистник, който бе популярен в северната империя, но другаде не го харесваха заради приспивния му ефект.

— Ах, в това е истината — каза капитанът, като изпусна облак дим. — Веднъж занесох семена вкъщи да ги засади жена ми. Не прихванаха обаче, почвата не е подходяща. Жалко, можех да натрупам цяло състояние.

— Старите богове — напомних му, вече бях вдигнал перото над хартията. — Какво знаеш за тях?

— Ами, като начало, че са стари. — Той нададе нехарактерен за него смях, който отдадох на съдържанието на лулата му. Веселието му накара някои клиенти на околните маси да вдигнат глави, неколцина се намръщиха неодобрително и това ме накара да се зачудя какви ли мрачни вести са предизвикали такова настроение.

— Те били там, когато сме слезли на Островите — продължи капитанът. — Старите богове, изваяни от камък, досущ като живи, сякаш само да ги пипнеш и ще се размърдат.

— Ти виждал ли си ги?

Той изпафка с лулата си и кимна.

— Това е капитанска привилегия. Щом получиш собствен кораб, отиваш в пещерите да отдадеш почит на старите богове. Тъй като те са били там първи, изглежда учтиво да го сториш. Пък и има сума ти истории за злата участ на капитаните, пропуснали да извършат поклонничеството.