Без теб

Maрк държеше ръката на Лили. А тя бе много изморена. Очите ѝ се затваряха въпреки волята ѝ. Наслаждаваше се на спокойствието. Най-сетне бе само с Марк и Том. Сякаш вдишваше тишината като свежа струя въздух, преди някоя сестра отново да нахлуе в стаята като торнадо.

Никол току-що си бе тръгнала. Лили мило ѝ бе дала да разбере, че има нужда от почивка. Иначе Никол би останала да бди над малкия Том ден и нощ. Целият Диеп вече бе в течение на щастливото събитие. Първото посещение на Никол бе на гробището „Жанвал“ при Пиер. Но после краката ѝ сякаш отново бяха станали крака на двадесетгодишно момиче! Никол бе обиколила всички магазини, за да съобщи за раждането на малкия. Имаше правнук! Бе разнесла новината точно както разпространяваше брошурите. Марк с тревога си помисли за момента, когато всички – от директора на търговското пристанище до кмета на Диеп – щяха да се появят на вратата с букети цветя в ръка.

Главата на Лили лежеше върху рамото на Марк, който седеше на ръба на леглото и не смееше да помръдне. С края на пръстите си взе малката честитка, изпратена от Мелани Белвоар. Тя бе прикрепена към огромен букет рози. Три пъти по-голям от букета, който бе купил Марк.

Много късмет на Том! Лили, не успях да бъда твоя майка. Отново се извинявам. Може би ще ме приемеш като баба? Ще направя всичко възможно да наваксам изгубеното време, което съсипах с мълчанието си. Ако пожелаеш, мисля, че не е твърде късно. Поне за Том. Кой не е мечтал да има тридесет и шест годишна баба? Грижи се за Марк.

Мелани.

Лили все още отказваше да се срещне с майка си. А Мелани не бе настояла. Лили нямаше смелостта да го направи. Трябваше ѝ време. Сега Том вече бе тук, щеше да бъде връзката между поколенията. Лили си бе почивала едва три минути, когато една сестра влезе в стаята. „Няма спокойствие“, помисли Марк. Но пък се оказа за хубаво! Медицинската сестра носеше огромен пакет.