Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Нима полудяваше?
Сънуваше ли? Дали нямаше да се събуди плувнал в пот до Лили? Или още по-лошо – до Малвина в колибата на Мон Терибъл...
101 „Сошо“ е футболният отбор на Монбелиар – бел. прев.
59
4 октомври 1998 г., 7 часът и 12 минути
Слънчевите лъчи дълго се промъкваха през отвора на покрива в колибата подобно на лазерни лъчи върху трезора на банка в криминален филм.
Накрая един лъч докосна лицето на Малвина. Тя най-напред се наслади на приятната топлина върху бузата си, а после няколко пъти се завъртя под завивката си, преди да отвори очи.
Неволно ръката ѝ потърси завивката на Марк и докосна сухата пръст. Никой. Нямаше нито завивка, нито топло тяло. Нищо. Само няколко думи върху лист хартия:
Отивам за кроасани.
Марк
Ама че тъпанар! Пък се мисли за много остроумен! До бележката бе и топографският указател. С други думи: „Оправяй се както си знаеш!“
Maлвина измърмори нещо от рода каква глупачка е самата тя и скочи. Ама че тъпачка! Знаеше, че не трябва да се доверява на един Витрал...
Хубаво се беше насадила сега – на върха на Мон Терибъл, с мобилен телефон без покритие. Бе се оставила да я вкарат в капан като същинска хлапачка. Имаше само един изход: да слезе долу.
Малвина заряза всичко в колибата – завивката, остатъците от оскъдната храна от вечерта, и тръгна на път. Нито веднъж не погледна към парещото утринно слънце, което превръщаше швейцарската планина в посестрима на Хималаите. След малко повече от час видя пред себе си Дома на Природния парк. Няколко деца вече играеха на детската площадка, а на пет-шест метра зад тях родителите им отделяха безкрайно много време да си завързват туристическите обувки. На паркинга нямаше никакъв ситроен. Естествено! Ама този мръсник Витрал наистина я бе зарязал!
По навик тя прегледа мобилния си телефон. Най-сетне имаше покритие!
Щеше да се измъкне от тази дупка! Изображение на малко жълто пликче върху екрана привлече вниманието ѝ. Имаше съобщение на гласовата си поща! Някой се бе опитал да се свърже с нея през нощта. Сигурно баба ѝ Матилд. Кой друг?! Малвина натисна един-два клавиша и разбра, че съобщението бе изпратено от непознат номер. Марк Витрал? Кредюл Гран-Дюк? Малвина долепи телефона до ухото си и прослуша съобщението:
Maлвина. Рашел е. Рашел дьо Карвил, леля ти Рашел... Сестрата на баба ти...
Рашел ли? Леля ѝ Рашел, наследницата на парфюмерии „Елитис“ в Ла Бол102. Какво искаше от нея? Сигурно не бяха говорили от десет години...
Maлвина, бедно мое момиче. Трябва да ми се обадиш веднага. Случи се нещо ужасно в Кувре, в „Розре“! Боже мой, скъпа! Баба ти и дядо ти не са се събудили. Намериха ги и двамата в леглата. Не дишаха. Отишли са заедно на небето, бедно мое ангелче...
Малвина изключи телефона си. Ръката ѝ отмаля, сякаш апаратът тежеше цял тон. Втренчи се в мрачната гора и се вслуша в тишината на планината, която ѝ бе непозната. Стоя дълго така. А после ръката ѝ потърси ръчната чанта. Не трябваше да разсъждава, да размишлява, да плаче или пък да се моли. Трябваше да действа. Да разбере какво се бе случило. Да отмъсти.
Трябваше да съсредоточи вниманието си върху един-единствен предмет, само върху него. Пръстите ѝ напипаха маузера в чантата и тя го стисна здраво.
Витрал се мислеше за много хитър, но не трябваше да заспива тази нощ. Когато искаше, Малвина можеше много добре да изпълнява ролята на луда и да се прави, че сънува кошмари. Бе го направила и тази нощ, за да си прибере оръжието. Така или иначе, този псевдомъжага Марк Витрал не умееше да си служи с пистолет.
Тя обаче умееше.
102 Ла Бол-Ескублак – град на Атлантическото крайбрежие в департамент Лоар-Атлантик на 77 км западно от Нант – бел. прев.
60
4 oктомври 1998 г., 7 часът и 19 минути
– Aло, Женифер?
Maрк все още се намираше в архива на вестник „Л’Ест репюбликен“.
Колежката му от Франс Телеком бе дежурна и в събота, и в неделя. Тя бе единственият му коз и той трябваше да го използва.
– Женифер, пак е Марк. Имам нужда от теб. Искам услуга, наистина голяма услуга.
– Каквото поискаш. Знаеш това.
– Необходим ми е телефонът и адресът на едно лице. Mелани Белвоар. Б – Е – Л – В – О – А – Р.