Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– В кой департамент?
– Търси най-напред в Юра и Ду. После в цяла Франш-Конте. А после – в цяла Франция...
– Става. Вече го правя.
Maрк чуваше приглушения шум от пръстите на колежката си по клавиатурата. Не можеше да откъсне очи от снимката във вестник „Л’Ест репюбликен“. Тази прилика бе направо сюрреалистична. Коя бе тази Мелани Белвоар? Сигурно имаше някакво разумно обяснение...
– Съжалявам, Марк – чу се гласът на Женифер. Нищо. Никъде нищо. Никаква Мелани Белвоар нито в Юра, нито другаде във Франция.
– Да не би да е в червения списък103?
– И там проверих! Нищо.
– По дяволите! А намери ли други с фамилно име Белвоар във Франция?
– Чакай...
Нов шум от пръстите по клавиатурата, които действаха с бързината на лека картечница.
– Мда... Само триста четиридесет и осем...
– А само в Юра?
– Ще ти кажа... A, намаляват. Само двадесет и трима, но сред тях няма Мелани.
– По дяволите! Може да си е сменила името...
– Коя е тази Мелани?
– Дълго е за обясняване. Налудничава история, но имам само няколко минути, за да допиша края ѝ. Женифер, би ли могла да погледнеш молбите за анулиране на адреси и телефонни номера, пак на името на Мелани Белвоар?
– Как се прави?
– Отиваш в архивите. Достъпът е с акаунта на администратора. Потърси молбите за анулиране за времето, откакто има eлектронен архив. Това е вече поне петнадесет години.
– Марк, забранено е да се използва акаунтът на администратора. Може направо да изхвърчиш...
– Глупости. Правил съм го поне десет пъти! Моля те, Женифер, спешно е...
– Момчето ми, предупреждавам те, че това ще ти струва една вечеря за двама в ресторант. В такъв със звезди на „Мишлен“. С всички екстри.
– Добре, добре, каквото поискаш. Хайде, действай!
Maрк отново чу тракането на клавишите.
– Женифер, виж, аз съм сгоден. Вместо ресторант, не искаш ли да станеш кръстница на едно малко бебе, което ти ще помогнеш да спасим...
Отговорът ѝ го шибна в лицето:
– Нещо друго? Какво общо имам аз с потомството ти! Минимум ресторант с две звезди. Намерих ти я девойката. Анулирала е абонамента си преди пет години. На двайсет и трети януари хиляда деветстотин деветдесет и трета година. Тогава е живеела на улица „Комт дьо Ла Сюз“ номер шейсет и пет, в Белфор. А оттогава... Нищо... Изчезнала е някъде сред тамошната природа.
– Женифер, провери молбите за преместване на адреса за кореспонденция!
– Какво?
– Промяна на адреса за кореспонденция! Най-често, когато клиентите анулират абонамент, то е, защото се местят или защото ще живеят при друг човек. Тогава молят да прехвърлят абонаментния им номер на новия адрес за няколко месеца, докато изтече договорът им. А тази информация е архивирана и до нея също има достъп чрез акаунта на администратора.
– Направо си побъркан! Ресторант с три звезди. И да се лее шампанско.
– Добре, добре. С унгарски цигулари и дори, ако искаш, с мебелировка в стил Чипъндейл104!
– Даже искам твърде малко!
Maрк остана на линия. Секундите му се струваха цяла вечност.
– Прав беше – чу накрая гласа на Женифер. – Мелани Бел-воар е поискала да ѝ преместят абонамента и да получава писма на адреса на Лоран Люизан. Предполагам, че искаш адреса... Данмари в департамент Ду, в планината, на шосето за Вилар, номер четиристотин петдесет и шест. Нали си наясно, че това, което правя сега, е строго конфиденциално. Какво искаш от тази Мелани? Бивше гадже ли ти е? Има ли връзка със списъка на болниците, който ти дадох вчера?
Maрк трескаво записа адреса върху първата хартия, която му бе подръка. Това се оказа първа страница на вестник „Л’Ест репюбликен“.
– Страхотна си, Жеже, ще получиш вечерята си. А също и бонбоните105. Една последна услуга?
Женифер въздъхна:
– Да-а.
– Виж картата на областта и ми дай най-късия маршрут до адреса.
– Мамка му... Сигурно съм голяма гъска... Нали знаеш къде можеш да си завреш бонбоните...
Червено-оранжевият ситроен се изкачваше бавно по местното шосе №34. След Монбелиар пътят водеше директно към швейцарската граница, която се намираше на десет километра. Кракът на Марк бе постоянно върху газта, но това сякаш не мотивираше особено ситроена. Шосето за момент описа завой в подножието на един поток, а после отново запълзя нагоре. Все по-рядко се появяваха села, само тук-там се виждаше някоя и друга хижа в подножието на върховете. Селцето Данмари изскочи след един завой. Според указанията на Женифер хижата на Мелани Белвоар-Люизан се намираше на изхода му. Нагоре, по линията на хребета, в посока Швейцария. Ситроенът прекоси пустото село. Бе само осем часът сутринта. Дори хлебарницата още не бе отворена. Нямаше и отворено кафене. Камионът зави отново и излезе от селото. Марк спря рязко и със сложни маневри паркира до тротоара.