Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
О, не, този път нямаше да се набута право в устата на вълка! Сигурно и Кредюл Гран-Дюк дебнеше въпросната Мелани! А след толкова години посещения в Диеп детективът щеше веднага да разпознае червено-оранжевия ситроен. Нямаше как да не го забележи! Така че да се появи у Мелани Белвоар с камиона, бе все едно да нахлуе у тях, надувайки тръба. Бе прохладно, а въздухът – свеж.
Марк напредваше с добро темпо, като предпазливо се изкачваше по склона встрани от пътя. Видя паркираната ксантия след третия завой. Колата бе скрита на един тесен път, който не се виждаше от главния. А точно отгоре забеляза самотна хижа – несъмнено домът на Мелани Белвоар. Марк се изкачи още малко, вървейки по напоената с роса трева. Приближи се до колата. Не можеше да бъде забелязан дори в огледалото ѝ за обратно виждане.
А Кредюл Гран-Дюк чакаше спокойно, като държеше в ръката си бяла чаша. Не изпитваше никакви съмнения. Марк продължи да върви, като се прикриваше. Знаеше, че в случай на нужда може да използва маузера на Малвина, но планът му бе съвсем друг. По-директен.
Кредюл Гран-Дюк наближаваше шестдесет и пет години. А Марк бе само на двадесет и бе здрав като всеки играч на ръгби. Щяха да се обяснят по мъжки. Кредюл Гран-Дюк нямаше никакво време за реакция. Вратата на ксантията се отвори рязко. Незнайно откъде, изскочи сянка, която сграбчи първо ръката му, а после и рамото му. Миг по-късно Гран-Дюк бе изхвърлен на пътя с лице към земята. Все още не бе разбрал кой е нападателят му, когато силен ритник почти му строши ребрата. Детективът се преви от болка. Втори ритник улучи опашната му кост. Гран-Дюк изрева:
– Мамка ...
Не можа да довърши, защото последва трети ритник в гърба, който го принуди да се обърне. Сянката стоеше над него и се надвесваше над сгърченото му от болка тяло.
Марк Витрал.
Как бе разбрал? И да го намери толкова скоро!
– Maрк – с мъка изрече Гран-Дюк, – как успя да...
Детективът изплю кръв в прахта на пътя и се опита да се изправи. Марк постави крака си върху гърдите му.
– Не мърдай... Не мърдай или ще те смажа като червей.
– Maрк, но какво...
– Млъквай. Не започвай с лъжите си. Два дни ги мъкна на гърба си, два дни бушуват в главата ми.
Марк натисна отново с крак гърдите на Гран-Дюк.
Детективът се намръщи, изохка и пое въздух с усилие.
Марк заговори бавно:
– Сега двамата ще си поиграем на котка и мишка. И ще стигнем до края. До самия край. Нали си спомняш? Като при футболните мачове, които гледах, седнал на коленете ти. В Диеп. Сядах на коленете на убиеца на дядо ми. А можеше и на баба ми, ако ударът ти бе успял напълно.
– Maрк, нали не мислиш, че...
Подметката на Марк се залепи върху лицето на Гран-Дюк и смачка едновременно брадичката, устата и носа му.
Детективът се присви от болка, като се задушаваше. А когато Марк вдигна крака си, изплю смес от кръв и кал.
– Нямам време да слушам лъжите ти, Кредюл-Баскюл, исках да кажа, доноснико Гран-Дюк!
Детективът отново изплю кръв и кал. Дишаше трудно.
– К-к-как разбра? Дьо Карвил ли ти казаха? Maтилд? Maлвина?
– Представи си, сам отгатнах. Като зрял човек.
– Не... не... исках. Трябва да ми повярваш. Аз... аз просто се подчиних... После съжалявах... А след случая бях искрен в чувствата си към вас... Обичах ви...
Този път ритникът улучи ключицата на Гран-Дюк. Детективът се претърколи и отново се оказа легнал по гръб. С кървящата си ръка опипа рамото си.
– Спри, Марк... Спри... Спри, моля те.
– Тогава млъкни! Спести ми угризенията си, спести ми тирадата си на влюбен палач... Не съм дошъл за това! Искам да узная самоличността на Лили!
За първи път върху обезобразеното лице на Гран-Дюк се изписа нещо като усмивка.
– Значи тогава не си разбрал? Поне не всичко... Все още се нуждаеш макар и мъничко от услугите на детектива...
Кракът на Марк отново се вдигна заплашително.
– Не съм убеден. Докажи ми, че е така.
– Как ме откри толкова... толкова бързо?
– Просто съм по-бърз от теб... Това е всичко... Не се опитвай да печелиш време, защото аз нямам никакво за губене. Каква е тази история с ДНК тестовете? И със снимката на Лили във вестника?
Кредюл Гран-Дюк отново се опита да се усмихне:
– А за дядо ти... Някой предаде ли ме, или ти сам се досети?
– Сам се досетих! Вече ти го казах. И те предупредих да не се опитваш да печелиш време.
Нов ритник в ребрата зашемети детектива. Той отново изрева и се търкулна настрани. Марк имаше желанието да го премаже. Пристъпи към него. Гран-Дюк се превиваше от болка. А ръката му плахо пълзеше по крака му. Марк веднага разбра какво се опитва да направи: търсеше да напипа оръжието си! За щастие Марк бе отгатнал намеренията му и бе предвидил всичко. Бръкна в раницата, за да вземе маузера и да го размаха. Но... Раницата бе празна. Маузерът бе изчезнал...