Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– И тогава дойде нощта...
– Да. Бурята удвои силата си. Пелтие бе като пребит. Струва ми се, че дори не чу удара. Колибата затрепери като при земетресение. Сякаш бе дошъл краят на света. От колибата виждах как дърветата горят на един километър от нас. Пожар под снега. Огънят ме заслепи. Завих детето с една завивка и излязох. Изобщо не бе студено. Напротив. Заради огромната жарава топлината чак щипеше кожата ми.
– Страхувахте ли се?
– Не. Нито за миг не изпитах страх. Сцената бе странна, нереална. Сняг и огън. А и този смачкан и усукан самолет насред планината, чиято стомана се топеше пред очите ми като най-обикновен каучук. Знам, че бях първият свидетел на катастрофата, но не мислех, че спасителните екипи ще се забавят толкова много...
– Тогава ли го видяхте?
– Искате да кажете бебето ли, господин Гран-Дюк. Да, точно в този момент.
– И то... беше...
– Да, вече бе мъртво. Подуто, подпухнало. Починало при удара. От доста време. Никое бебе не би могло да оцелее там горе в ада. Не знам как така всички повярваха на тази басня... Бебето бе мъртво, господин Гран-Дюк, и аз веднага си помислих, че това е несправедливо.
– Какво искате да кажете?
– Че бе жестоко, ако така ви харесва повече. Цяло едно семейство щеше да оплаква това бебе. Да потъне в траур. Бе малко момиченце и бе облечено в рокличка. Съвършен живот. А самата аз не можех да предложа никакво бъдеще на моето момиченце. Тя щеше да живее без никого, без близки и без мен. Та аз не представлявах нищо! Нали разбирате какво имах предвид... Когато казах, че е жестоко или несправедливо.
– Разбирам...
– Добре... После не бе трудно. Кърмачето в снега, мъртвото бебе, бе почти на същата възраст като моята дъщеря. Действах, без да мисля. Как да ви обясня! За първи път имах усещането, че съм полезна, наистина необходима. И че съм в състояние да извърша нещо смело. Да спася един живот, това имам предвид. Да спася едно семейство, да спася собствената си дъщеря... Мислех и как ще го приемат пожарникарите, лекарите. Усещането през онази нощ ме изненада толкова, че ме подтикна след време да стана медицинска сестра. Да спасявам човешки животи.
– И вие съблякохте трупчето на бебето в снега?
– За да спася моето бебе, господин Гран-Дюк! Да спася моето! Вече ви го казах, не разбрахте ли? Предлагах на моето дете бъдеще, семейство, което несъмнено бе богато, което никога нямаше да разбере за моята жертва, а щеше да плаче от радост за чудото и никога нямаше да се усъмни в нищо. Имаше нещо почти свято в това!
– Да, но не стана така. Съвсем не...
– Как можех да знам какво ще се случи, господин Гран-Дюк? Как можех да знам, че в самолета е имало две новородени? И че и двете са загинали като всички останали пътници... А и как можех да предвидя последиците. Вярвах, че постъпвам разумно. Защитавах интересите на детето си, господин Гран-Дюк. После проследих във вестниците целия случай. Двете семейства щяха да се разкъсат. Но какво можех да направя? Или да кажа? Освен да мълча? Така всичко щеше да е по-просто. Чаках повече от час, докато дойдоха спасителните екипи. Видях как държат бебето ми в ръцете си, облечено в новите си дрешки. Когато чух в далечината, че първите пожарникари идват, и видях светлината на фенерите, оставих детето ми в снега на такова разстояние от самолета, че да се топли от пламъците, но те да не го опарят. Целунах го за последен път. След няколко часа щяха да му дадат нова фамилия. Побягнах в сгорещената гора с малкото телце на загиналато в катастрофата бебе, покрито със завивката ми.
– Вие ли го погребахте до колибата?
– А какво друго можех да сторя? На вас би ли ви хрумнало нещо друго? Пелтие все още спеше, омаян от кокаина. Копах като луда с голи ръце в снега. Бях мокра до кости. Дълбах дълго земята. Пелтие застана зад мен, когато почти бях свършила. Трупчето на бебето бе вече в гроба. Измислих си няколко молитви, преди да го покрия с пръст, защото не знаех нито една. Пелтие бе като луд. Мислеше, че съм убила собственото си дете.