Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк моментално „върна лентата“ назад. Сети се за станалата посред нощ Малвина, права, насред колибата, докато той се разсънваше, а тя се преструваше, че е сънувала кошмар. Бе твърде късно за съжаления...
Гран-Дюк вече насочваше матебата си към Марк.
– Наистина си бърз, Марк – каза му той. – Впечатлен съм. Но се поддаде на чувствата си. Класически случай. А имаше всички печеливши карти. И стар човек в краката ти. А решението на загадката те очакваше на седалката на ксантията. Краят на моята тетрадка. Развръзката. Плик, който съдържа всички обяснения. И който, се надявам, че ще ми донесе несметно богатство... Ти само трябваше да го вземеш оттам.
Кредюл Гран-Дюк се изправи, като залиташе. Разцепената му уста обилно кървеше. Детективът куцаше с десния крак. От гърлото на Марк не излизаше никакъв звук. Щеше да загуби, след като почти бе спечелил. Малко преди края... Глупаво...
– Ти ме нарани и обезобрази, малък мръснико. При това жестоко. Забележи, знам какво заслужавам. На твое място щях да направя същото. Дори нещо по-лошо.
Детективът опипваше с едната си ръка смазаното си рамо, но с другата продължаваше да насочва револвера към Марк.
– Не ми оставяш избор, Марк. Даваш си сметка за това, нали? Само ти знаеш истината за убийството на дядо ти. Единственият жив, който я знае. С изключение на поръчителя, разбира се, но дъртият Карвил не е в състояние да говори. Последното нещо, което бих желал, е да те убия, Марк. Но как другояче да постъпя?
Марк най-сетне успя да проговори. Заговори тихо и посочи с очи към ксантията:
– И с Назим Озан ли не можа да постъпиш по друг начин? Така значи!
Детективът видимо трудно се облегна върху осакатения си крак.
– Виждаш ли, Марк, животът ни готви изненади. Трудно е да се плува срещу течението. Преди шест дни щях да си изпратя куршум в главата. Да пукна в дома си. Сам като куче. Край на играта! Беше въпрос на минути. Днес вече съм спечелил играта, но все пак, въпреки волята ми, се наложи да убия хладнокръвно двама души, а те означаваха най-много от всички за мен. Назим Озан и Айля Озан. С теб ще станат трима. Трима.
Зъбите на Марк тракаха. Усещаше как цялото му тяло се вледенява.
Между него и дулото на револвера имаше само три метра.
Празен ход би било да тръгне напред и да се опита да обе-зоръжи Гран-Дюк. Той щеше да го застреля при най-малкото движение. Марк бе убеден в това. Тесният планински път бе безнадеждно пуст. А и бяха толкова скрити встрани от него, че нямаше да ги забележат.
– Maрк, нека ти обясня. Платиха ми цяло състояние, за да убия двама съпрузи. И да направя така, че убийството да изглежда като инцидент. Вече бях убивал неведнъж из четирите краища на света. И то за нищожна надница на наемник. Това нямаше нищо общо с несметното богатство, предложено ми от Леонс дьо Карвил. Такова предложение не се отказва. Можех ли тогава да предвидя, Марк, че толкова ще се привържа към жената, която оцеля?
Само да млъкне! Гран-Дюк дори не беше луд! Дори нямаше това извинение. И думите излязоха от устата на Марк въпреки волята му. Нима се надяваше да разчувства този човек?
– Лили е бременна. От мен. Ще абортира след един час.
Револверът не трепна.
– Това все някога трябваше да се случи, Марк. Беше логично. Направил си грешка, като си дошъл да ровиш тук. Голяма грешка. Можеше да живееш щастливо с Лили. Бяхте толкова хубава двойка. Толкова сладка двойка млади хора! Лили ще бъде неутешима. Но ти не ми остави избор. Няма да протакаме нещата, нали?
Гран-Дюк насочи оръжието си към Марк, който трепереше, но бе неспособен да помръдне. Значи всичко щеше да свърши тук. Странно, но в съзнанието му се появиха картини от улица „Пошол“, щастливи моменти: Световната купа през 1986 година, наказателният удар на Фернандес, фланелката на Дидие Сиз, пианото на Лили...
– Всичко това никога нямаше да се случи, Марк. Цялата тази мъка, болка. Никой не е виновен. Може би виновна е Мелани Белвоар. Но и тя е смятала, че постъпва по възможно най-правилния начин.
„Трябва да се движа! – помисли си Марк. – Да скоча и да се хвърля в краката му...“
Гран-Дюк изглежда отгатна намеренията му и отстъпи назад, като стискаше револвера.
– Там е работата, че човек се вкопчва в живота. Дори когато вече няма надежда. Цялата тази война между семейство Дьо Карвил и семейство Витрал е била безсмислена. За нищо. Както и всички войни. Недоразумение. Мисля, че вече си разбрал истината. И двете са мъртви, Марк. През онази нощ на Мон Терибъл. И Емили, и Лиз-Роз. Загинали са при катастрофата. Вярвай ми, че съжалявам, Марк.