Без теб

– Не ме пипай!

После падна на земята като марионетка и зарида. Марк разбираше само откъслечни думи, които звучаха нереално.

– Mаминка, дядо... Вчера са отлетели. Заминали са. Заминали...

Марк се обърна и отвори вратата на ксантията.

Гран-Дюк не бе излъгал.

Върху седалката лежеше бял плик. Марк го разкъса. Вътре имаше четири страници напечатан текст. Марк се върна при Малвина. Тя продължаваше да плаче. Беше се свила на кълбо на земята, в позата на зародиш.

Младежът седна до нея и зачете кротко, но на висок глас:

– Ще ви кажа всичко, господин Гран-Дюк. В края на краищата не съм направила нищо лошо и нямам за какво да се упреквам. Дойде времето да говоря, а и вие ме открихте. Все някой ден трябваше да го направя. Да приемем, че сега е моментът. Бях трудна тийнейджърка, както казват. Още от седемнадесетгодишна не бях много близка с родителите си. Отдавна бях напуснала училище. Скитах насам-натам и си губех времето, както толкова други като мен. Родителите ми успяха да ме завлекат в Националната агенция по заетостта. Размотавах се от стаж на стаж и така, докато стигнах до един екипен стаж по околна среда за няколко седмици към Природния парк на Горна Юра. Всъщност „екипността“ се състоеше в това да събираме отпадъци в гората. Класика. Заедно с група други стажанти бяхме под ръководството на Грегори Морез, парковия инженер в местността около Мон Терибъл. Бе невероятно красив. Много нежен и мил с младите момичета – особено с онези, които бяха по вкуса му. Притежаваше дарба – знаеше как да ги докосва и гали, без да изглежда нахален или настойчив. Бе по-възрастен от мен с повече от десет години. Първият път се любихме насред природата, в храсталака, близо до мъничък извор в гората, която той познаваше повече от добре. А после още много пъти, докато траеше стажът ми, че и много седмици след него.

Любехме се навсякъде, на най-невероятни места. Наясно бях, че си има и други приключения, но се надявах, че с мен е различен и че е наистина влюбен. Искаше ми се да вярвам на обещанията му. Класически случай, нали, господин Гран-Дюк? Младата гъска и свалячът, който обещава какво ли не...

– А после?

– Забременях, но разбрах това доста късно. В края на шестата седмица. Вече бях тръгнала по пътя за ада. Нямах работа. Все повече и повече избягвах семейството си. Приятелите ми от ден на ден ставаха все по-малобройни. Този Грегори Морез напълно ме бе обсебил. Обичах тялото му. Обожавах удоволствието, което ми доставяше.

– Грегори ли е бащата?

– Да. Той беше единственият ми любовник. Казах му една вечер в стаята на жалък хотел, където се бяхме любили. В предградието на Белфор.

– Каква бе реакцията му?

– Класическа, господин Гран-Дюк. Чисто класическа. Показа ми вратата и ми каза, че съм малка курва, която се опитва да го впримчи. И че няма никакво доказателство, че именно той е бащата. И че съм нямала друг изход, освен да абортирам...