Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Разбра, когато видя гривничката върху ръчичката на детето ли?
– Да. Бях толкова полудяла, че изобщо не бях обърнала внимание на бижуто. Гривничка с гравирано върху нея име. Лиз-Роз. Той я видя веднага. Разбра, че е златна. Сделката беше проста. Дадох му гривничката, а той трябваше да си затваря устата. Той я изтръгна от китката на бебето. И замина. Повече никога не го видях. Останах там още малко. Зарих гробчето с мокра от снега пръст. С опипване намерих камъни и камъчета и ги сложих отгоре. Направих купчина. Не можех да сгъна вкочанелите си пръсти. Необходима ми бе цяла вечност, за да направя кръст от две парчета дърво. Останалата част от нощта прекарах в колибата до пепелта от угасналия огън. Не спах нито през тази, нито през следващите нощи.
– И през следващите години ходехте на гроба?
– Да... разбрали сте това. Малко по малко животът надделя. Родителите ми ме търсеха. Пускаха обяви във вестниците. Накрая се завърнах в Белфор. Възобнових учението си и станах медицинска сестра, както вече ви казах. Преди шест години се запознах с Лоран Люизан. Той е санитар в болницата. Родителите ми бяха възрастни. Преди пет години баща ми почина, а майка ми го последва миналата година. С Лоран не се оженихме, но аз поисках да нося името му. Лоран не знае нищичко за миналото ми, никой не е в течение. Лоран иска дете. Не е твърде късно за мен. Та аз съм само на тридесет и шест години. Но за мен нещата са сложни, нали разбирате!
– Разбирам, Mелани. Но вие не ми отговорихте за гроба?
– Ще ви отговоря, господин Гран-Дюк. Ходя там всяка година на двадесет и седми август, когато е рожденият ден на детето ми. Като че ли там, на Мон Терибъл, бях погребала собственото си дете, господин Гран-Дюк. Разбирате ли? Моето собствено, а не чуждо дете. Не Лиз-Роз. Ходех, за да поддържам гроба. Разбирате ли? Да слагам цветя върху кръста. Една година, преди цяла вечност, през хиляда деветстотин осемдесет и седма година, разбрах, че някой е ровил там. Бе разместил камъните. Кой можеше да е?! Знаех, че случаят Карвил–Витрал не е приключил. И че никога нямаше да приключи.
– Освен ако някой не разрови гроба на бебето, погребано в завивка, до колибата. Например някой частен детектив.
– Да, например. Уплаших се. Ако ексхумираха трупа, щяха да разровят и миналото ми. Изпразних гроба. Унищожих и последните доказателства.
– Другаде ли изкопахте гроб? На по-тайно място?
– Това не ви засяга, господин Гран-Дюк. Засяга само мен. Сега какво ще правите?
– Нямам представа. Може ли да се срещнем?
– Мисля, че наистина нямам избор. Както се казва, изцяло съм в ръцете ви. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Лоран отива на работа утре сутринта в пет часа. А аз съм нощна смяна. Както виждате, животът на хората, които работят в болниците, не е лек. Свършвам в осем часа сутринта, в Монбелиар. Ще ми е нужно време да се прибера. Да кажем, утре сутрин в девет часа, у дома. Успели сте да ме намерите след толкова години, предполагам, че ще намерите и мястото, където живея. Надявам се, че ще проявите дискретност, господин Гран-Дюк. Аз промених живота си. Успях. А никак не бе лесно да забравя... През онази нощ, там, на Мон Терибъл, не съм искала да направя нищо лошо. Точно обратното. Не можех да предвидя...
– Какво да предвидите, Мелани? Какво не сте могли да предвидите?
– Че дъщеря ми толкова ще заприлича на мен, когато стане на осемнадесет години...
106 Френска мултинационална компания, създадена през 1928 г., сменила няколко имена, в момента се нарича отново „Алштом“ – бел. прев.
Бе малко след девет часа. Леката мъгла по склоновете на Юра започна бавно да се вдига и да се изкачва към върховете. Марк пръв забеляза малката бяла кола няколко зигзагообразни завоя по-надолу. Малко преди Данмари. Фиат панда. Тя се приближи полека, мина покрай тях, а после спря на няколко метра по-нагоре. Точно пред хижата със светлосини капаци на прозорците. Марк забеляза залепения на предното стъкло стикер с жезъла на Меркурий107. Виждаха се само русите коси на седящата зад волана жена. Тя остана дълго на мястото си, след като бе паркирала колата. Най-сетне фаровете угаснаха. Вратата се отвори и се появи едно твърде познато лице, но с уморена усмивка.
107 Жезълът на Меркурий е символ на медицината и фармацията – бел. прев.
62
20 май 1999 г., Родилен дом „Обепин“, Диеп
Tом спеше със свити юмручета в малкото си легълце от прозрачна пластмаса. Телцето му леко се повдигаше. Виждаше се само бузестото му личице и русите коси, учудващо дълги за бебе на четири дни.