Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Нищо че точно този беше просто възголямо куче, толкова кротък, че даже не бяха направили усилието да му слагат окови. И бездруго нямаха толкова големи, а и по всяка вероятност животното не би си тръгнало без Манон. Напускаше кораба само за да лови риба или голям дивеч, докато Лизандра го придружаваше под водата в облика си на морски дракон. А винаги когато лежеше на палубата… Пумата не го изпускаше от око.
Едион не беше проговарял на Гавриел от онзи ден в Залива на Черепа.
– Не го избягвам – отвърна накрая той. – Просто нямам желание да приказвам с него.
Лизандра отметна мократа си коса през рамо и огледа намръщено влажните петна по бялата си риза.
– На мен примерно ще ми е интересно да чуя как са се срещнали с майка ти. Той е добродушен. За човек от кадъра на Майев. Със сигурно по-добродушен от Фенрис.
Фенрис наистина го караше да вилнее от яд. Ухиленото му лице, наглото му държане, мрачното му високомерие... Поредното огледало, осъзнаваше той... което обаче преследваше Елин навсякъде като куче. Или вълк.
Едион не се беше изправял срещу него на бойната площадка, но внимателно го наблюдаваше как се бие с Роуан и Гавриел, които го бяха обучавали. И се биеше точно така, както очакваше да го стори воин, обучаван няколко века от двама опитни убийци. Но повече не видя нито следа от магията, с която Фенрис бе прескачал през пространството, като че минаваше през невидими врати.
И сякаш мислите му бяха призовали безсмъртния воин, защото Фенрис излезе с наперена походка от сенките под палубата и се подсмихна на всички им, преди да заеме поста си до предната мачта. Бяха си разпределили постовете и патрулните обиколки, като Лизандра и Роуан обикновено летяха надалеч пред и зад тях или контактуваха с двата придружаващи ги кораба. Едион не бе посмял да й сподели, че често броеше минутите, преди да се върне, че в гърдите му тегнеше непоносима тежест, докато не зърнеше крилатия й или люспест облик на хоризонта.
Не се съмняваше, че и тя като братовчедка му не би одобрила суетенето му.
Лизандра наблюдаваше внимателно Елин и Роуан, чиито остриета лъщяха като живак при всеки сблъсък.
– Уроците ти вървят добре – похвали я Едион.
Зелените очи на Лизандра се сбърчиха в усмивка. Всички се редуваха да я обучават на ръкопашен бой и работа с различни оръжия. Тя имаше известни умения, придобити във времето, прекарано с Аробин – беше му споделила, че я научил, за да осигури оцеляването на инвестицията си.
Ала хамелеонката не желаеше да се усъвършенства. В убиването на мъже по един куп начини. Едион се учудваше, че това й решение го вълнува толкова. Все пак бе отхвърлила със смях въпроса, който й бе отправил онзи ден на плажа в Залива на Черепа. Оттогава и двамата не го бяха подхващали наново.
Неспособен да се държи, Едион тръгна след нея, когато Лизандра се запъти с лежерна стъпка към бойната площадка на кралицата и принца, а Дориан се отдръпна мълчаливо встрани, за да й направи път по стълбището. Едион отбеляза уважителния жест на краля и потисна собствените си противоречиви чувства към него, оставайки на най-горното стъпало, откъдето се взря в братовчедка си и Роуан.
Двамата вече бяха стигнали до безизходна хватка, затова Роуан сложи край на двубоя и прибра меча си в ножницата му. А щом Елин го изгледа ядно, задето не беше спечелила, той я перна с пръст по носа. Едион се засмя скришом и надникна към хамелеонката, докато кралицата и принцът крачеха към каната с вода и чашите до парапета на стълбите.
Тъкмо се канеше да предложи на Лизандра последен рунд на бойната площадка, преди слънцето да е залязло, когато Дориан опря ръце на коленете си и каза на Елин през парапета:
– Не вярвам, че ще направи нещо, ако я пуснем.
Елин отпи малка глътка вода, още задъхана от двубоя.
– И стигна до това заключение преди, по време на или след нощното си посещение при нея?
О, богове! Такъв разговор се очертаваше, значи.
Дориан се поусмихна.
– Ти се увличаш по безсмъртни воини. На мен забранено ли ми е?
Тихото издрънчаване на чашата й върху малката масичка накара Едион да застане нащрек и да си припомни разположението на палубите. Фенрис ги наблюдаваше от предната мачта, а Лизандра бе от другата страна на Дориан. Така че самият Едион, който се намираше на стъпалото над Дориан и същевременно до Елин, която бе близо до тях, щеше да попадне точно в епицентъра на урагана.
Тъкмо където се беше заклел пред себе си да не се озовава.
Роуан, който стоеше от другата страна на братовчедка му, попита Дориан:
– Има ли причина, Ваше Величество, да настоявате за освобождаването на вещицата?