Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Не! Милост! Не тофа! Не тофа! - викаше Лутър, обзет от паника.
Тогава Стърн забеляза дръжка на оръжие в колана му.
- Лутър! Какво... Какво е това?
- Старата... Старата фидя фсичко.
- Каква стара?
- В къщата, там...
- Мамка му, някой те е видял?
- Елай, с Нола се скарахме. Тя не искаше и бях принуден да я ударя. Но тя избяга, тичаше и флезе в онази къща. И аз флязох, мислех, че в къщата няма никой. Но попаднах на старата. Тряпфаше да я убия.
- Какво? Какво? Какви ги говориш?
- Елай, моля те, помогни ми!
Трябваше да се отърват от тялото. Без да губят и секунда. Стърн грабна една лопата от гаража и започна да копае. Избра края на гората, където почвата беше рохкава и никой, най-малко Куебърт, нямаше да забележи, че е копано. Изкопа плитка дупка, след което извика на Кейлъб да донесе тялото, но не го видя. Намери го коленичил пред колата с купчина листове в ръце.
- Лутър? Какво правиш, за бога?
Лутър плачеше.
- Тофа е книгата на Куепърт. Нола ми е разпрафяла за нея. Той е написал книга за нея. Толкофа е красифо.
- Донеси я там, изкопал съм дупка.
- Чакай!
- Какво?
- Искам да й кажа, че я обичам.
- Моля?
- Остафи ме да й напиша една бележка. Само една бележка. Дай ми химикалката си. После ще я погрепем, после ще изчезна зафинаги.
Стърн изруга. Въпреки това извади химикалка от джоба на сакото си и я подаде на Кейлъб, който написа върху коридата на ръкописа: Сбогом, любима моя Нола. С благоговение прибра книгата в чантата, все още преметната през рамото на Нола, и занесе тялото до дупката. Хвърли го вътре, после двамата мъже го затрупаха с пръст и покриха пръстта с борови иглички, с клони и мъх, та да не ми личи нищо.
*
- И след това? - попитах аз.
- След това - каза Гахалоуд - Стърн търси начин да предпази Лутър. И начинът е Прат.
- Прат?
- Да, мисля, че Стърн е знаел какво Прат е карал Нола да прави. Известно е, че Кейлъб е бродел около Гуз Коув, че е шпионирал Хари и Нола. Той може да е видял как Прат качва Нола край пътя и после я принуждава да му прави свирка. Може да го е казал на Стърн. Така че онази вечер Стърн оставя Лутър в Гуз Коув и се отправя към полицейското управление. Чака да стане късно, може би да мине единайсет часът, когато издирването се прекратява. Тогава влиза при Прат и го шантажира - иска от него да остави Лутър да напусне града, като му помогне да мине през проверките, в замяна на мълчанието му за Нола. И Прат приема - как иначе би могъл Кейлъб да стигне необезпокояван до Масачусетс? Но Кейлъб се чувства в безизходица. Няма къде да отиде, изгубен е. Купува алкохол, пие. Иска да приключи с всичко. И се хвърля от канарата в Сънсет Коув. След няколко седмици, когато намират колата, Прат отива в Сагамор, за да потули историята. Урежда нещата така, че да не заподозрат Кейлъб.
- Но защо е отклонил подозренията от Кейлъб, който вече е мъртъв?
- Заради Стърн. Защото Стърн знае. Като оневинява Кейлъб, Прат предпазва себе си.
- Тоест Прат и Стърн открай време са знаели истината?
- Да. Погребали са тази история на дъното на паметта си. Оттогава никога не са се срещали. Стърн се е отървал от къщата в Гуз Коув, като я е продал на Хари, и повече не е стъпил в Орора. И в продължение на трийсет и три години всички са мислели, че истината никога няма да излезе наяве.
- Докато не намират останките на Нола.
- И докато един инатлив писател не започва да си пъха носа навсякъде. Писател, на когото се опитват с всички средства да попречат да разбере какво точно е станало.
- Значи, Прат и Стърн са искали да потулят случая - казах аз. -Но кой уби Прат тогава? Стърн, след като вижда, че Прат е на път да рухне и да разкрие истината?
- Това трябва да разберем. Обаче нито дума по въпроса, писателче - заповяда ми Гахалоуд. - Не пишете нищо за момента, не искам отново да изтече във вестниците. Ще проуча живота на Стърн. Хипотезата ми е трудна за проверяване. Във всеки случай има един общ знаменател във всички сценарии - Лутър Кейлъб. И ако наистина той е убил Нола Келерган, скоро ще получим потвърждение.
- След анализа на почерка - казах аз.
- Именно.
- Последен въпрос, сержант. Защо Стърн е искал на всяка цена да предпази Кейлъб?
- Това бих желал и аз да узная.
Разследването на смъртта на Прат щеше да е трудно. Полицията не разполагаше с нито една солидна улика и с никаква следа. Седмица след убийството погребаха останките на Нола, които най-после върнаха на баща й. Беше сряда, 30 юли 2008 година. Церемонията, на която аз не отидох, протече на гробището в Орора в ранния следобед под неочаквано завалял дъждец и в присъствието на малко хора. Дейвид Келерган пристигнал на мотора си и го оставил до самия гроб, без никой да посмее да му каже нещо. Слушал музиката си със слушалки в ушите и единствените му думи - според това, което ми разказаха - били: „Но защо я изровиха от земята, след като пак я заравят там?“. Не се разплакал.