Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Сюлейман погали гърдите на Хюрем, изпълващи шепите му.
— Той ни бил повече от приятел, бил ни като брат. Пък и ние сме му отвръщали със същото. Обаче намесел ли се печатът, можело да се стигне до неразбирателство по държавни въпроси, можело отношенията ни да се развалят. Да, и това е вярно. Ако бъдем принудени да свалим Ибрахим от длъжността, той нямало да се интересува толкова от това, че е изгонен и че губи печата, колкото от това, че ще бъде лишен от приятелството ни. Това щяло да го съсипе. Тогава ние от своя страна попитахме какво да сторим.
Хюрем погали косите на мъжа, който говореше тихо върху гърдите ѝ. Всъщност ако на негово място сега беше Ибрахим, както беше ядосана, щеше да избоде очите му, да разкъса свинското му сърце с голи ръце, да го изтръгне от гърдите му и да го захвърли.
Гласът на Сюлейман притихна. Изтощеният от война и любов падишах беше на път да се предаде на съня.
— Единствено ако обещаете, че няма да си играете с честта ми, че няма да ме свалите от длъжността, тогава можем да приемем тази славна служба и да получим печата. Точно така рече опърничавият хърватин.
А сравнението, което Хюрем измисли за Ибрахим, беше „коварен чакал“. Опасявайки се, че Сюлейман е приел това условие, тя изчурулика кокетно:
— Чакайте. Не ми казвайте, нека Хюрем отгатне отговора на владетеля.
— Хайде, опитай — подкани я Сюлейман.
— До днес на света не е имало така великодушен владетел като Негово Величество султана. Сюлейман хан, който обсипа с дарове народа на остров Родос, който той завладя, за да ни поднесе като колие за шията ни, не би отпратил своя брат. Разбира се, че е провъзгласил Ибрахим паша за велик везир при това условие.
Смеейки се, султан Сюлейман се разположи по-удобно. Легна по гръб и положи глава в скута на момичето.
— Приехме условието, Хюрем. Казах: „Виж, Ибрахим, покажи на какво си способен. Давам ти дума. Никога няма да те сваля от длъжност. Кълна се. Аллах ми е свидетел. Честна дума. Давам ти обещание като владетел и приятел“.
Последните думи на Сюлейман едва се долавяха. Очите му се затвориха. И не след дълго гърдите му започнаха да се движат равномерно, вдишвайки и издишвайки спокойно.
Владетелят на света Сюлейман заспа, а Хюрем остана насаме със страховете си. Не мигна до сутринта. Не знаеше какво да прави. Но когато денят изгряваше, бе взела решение, бе начертала пътя си.
Щом е така, хърватски чакал такъв, ще оставиш и печата, и главата си — и така ще си отидеш. Това е обещанието на Хюрем!
XL
Османската държава не беше виждала подобно нещо, откакто съществуваше. В продължение на три години военни походи не бяха предприемани. Султан Сюлейман се задържа в сарая, в ръцете на Хюрем хасеки, а войниците под негово командване стояха в казармите. Хюрем трябваше да е щастлива от тази ситуация, но не беше. Вярно, че така държеше Сюлейман далеч от Ибрахим, който вече му беше зет, но пък откриваше възможност пред великия везир да властва необезпокоявано.
Хюрем също не стоя бездейна през изминалите три години. Въпреки страховете, покълнали в нея, тя продължи да играе ролята на щастлива жена, лудееща от любов. Не минаха и два месеца, откакто Любимеца Ибрахим паша получи печата на великия везир, когато тя занесе на валиде султан добрата вест, че отново е „в положение“. Научил новината от Хафса султан, падишахът изтича при Хюрем, развявайки поли. Покри я с целувки. Не се отдели от нея в продължение на три дни и три нощи.
Мълвата, че хасеки очаква второ дете още преди принц Мехмед да е проходил, предизвика порой от клюки, който от харема се изля по улиците. Гюлбахар започна да проклина с нова сила. Наложниците, черните робини, прислужниците шушукаха под сурдинка.
— Очевидно храни господаря ни с ястия, които поддържат мъжката му сила — подмятаха подигравателно наложниците. — Ние не можем да се вредим от това момиче.
А везирите прикриха ироничните си изражения, като наведоха почтително глави.
Най-изненадан остана младият главен везир Ибрахим. Гюлбахар хасеки беше далеч, а в това време московската хасеки укрепваше позициите си в сърцето на падишаха, като раждаше дете след дете. Докато слушаше падишаха, който лично съобщи вестта, той си помисли дали не беше подценил това момиче? На бърза ръка покори Сюлейман и надали ще се задоволи само с това, сигурно ще се стреми към повече. А щом тя пожелае, Сюлейман ще даде. С просто око се вижда как от очите му струи щастие. Докато си мислеше тези неща, той поздрави падишаха, сякаш много се беше зарадвал.