Приключенията на Казанова

Разказах приключенията си на господин де Боневал, като изтъкнах особено опасността, в която бих могъл да изпадна, когато повдигнах воала на хубавата хиоска.

— Гъркинята — каза ми графът — е искала само да се пошегува с вас, съвсем не е било опасно. Тя е била, вярвайте ми, разсърдена, задето има работа с един новак. Трябвало е да пристъпите към същественото. Ако бях млад, може би би ми се удало да отмъстя за вас и да накажа моя приятел Юсуф. Вие сте дали на красавицата една много лоша представа за италианската способност. И у най-скромната туркиня срамежливостта се крие само в лицето й. Щом има воал пред себе си, тя знае положително, че от нищо не може да се изчерви. Аз съм убеден, че дамата покрива винаги лицето си, когато съпругът й пожелае да я милва.

— Тя е девствена!

— Мъчно е да се повярва, драги приятелю. Аз познавам хиоските жени. Те владеят изкуството да запазват само на външен вид девствеността.

Юсуф не ми оказа никога повече подобна учтивост и сигурно имаше право.

Няколко дни по-късно аз се намирах при един арменски търговец, когато се приближи Юсуф. Той похвали вкуса ми при избора на нещата, които намирах хубави, но не купих, понеже ми се струваха много скъпи. Юсуф, напротив, твърдеше, че нещата не били скъпи, той купи всички и ние се разделихме. На следната сутрин всички неща ми бяха предоставени. Това беше една вежливост от страна на Юсуф и за да нямам никакъв повод да откажа подаръка, той беше прибавил писмо, в което ми пишеше, че при пристигането си в Корфу ще науча на кого да ги предам. Това бяха лъскави пъстри платове, извезани със злато и сребро, кесии, портфейли, колани, шарфове, носни кърпички и лули, всички заедно на стойност около четири-петстотин пиастра.

В деня преди заминаването ми добрият човек се заля в сълзи, когато си взимаше сбогом с мен, но и тези, които аз пролях, бяха също тъй откровени, както неговите. Той призна, че когато не съм приел предложението му, повече съм спечелил уважението му, отколкото ако бях станал негов син. Щом се намерих на кораба, на който се бях качил заедно с баило Джовани Дона, намерих един сандък, който той допълнително ми подаряваше, и който съдържаше два центнера кафе мока от най-доброто качество, сто фунта тютюн на листа и един великолепен ясминов чибук, украсен със златен филигран81, който продадох в Корфу за сто цехина.

Подари ми също една бъчва медовина, която по същия начин превърнах в пари. Господин де Боневал ми предаде едно писмо за кардинала Акуавива. Аз му го изпратих, заедно с описание на пътуването си, но Негово Високопреосвещенство не се счете задължен да ми потвърди получаването му. Боневал ми подари дванадесет бутилки малвазиер82 от Рагуза и дванадесет други истинско скополас83. Това беше един рядък подарък, който ми беше от голяма полза в Корфу.

Единственият чужд посланик, когото виждах в Цариград, беше лорд Маришал от Шотландия, прочутия Кит84 който пребиваваше тук като представител на пруския крал и чието познанство ми беше много полезно шест години по-късно в Париж.