Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Маркус примигна. Не помнеше нищо от това.
— Да. Не е било особено разумно от моя страна.
— При дадените обстоятелства го считам за оправдано — каза Красус. — Подкрепихте ни навреме. Всички се сплотихме по фланговете на Първи алерански и започнахме да ги изтласкваме назад — но поражението, враните да го вземат, беше много близо — той поклати глава. — Те отстъпиха много бързо, когато ситуацията започна да се променя към по-добро. Всъщност ние претърпяхме по-големи загуби от Гвардията — канимите им позволиха да напредват, докато не се разделиха, а след това се нахвърлиха на нас. Получихме жесток удар, но ги ударихме толкова здраво, колкото и те нас.
— Излиза, че сме загубили — спокойно каза Маркус. — Те имат числено превъзходство.
— Да, така е — съгласи се Красус. — Но сега сме близо от Мастингс. До развалините са двайсет мили, а и оттук вече виждаме Мастингс.
Маркус изсумтя.
— Няма да ни дадат тези руини евтино. Това е било крепост. Те частично са я възстановили и укрепили. Трябва да атакуваме веднага.
Красус кимна.
— Арнос ни държи тук вече два дни. Диверсионни групи постоянно нападат обозите, идващи към нас. Храната няма да ни стигне, ако не запазим фургоните, които успяха да се промъкнат.
Маркус изръмжа.
— За тези два дни те са успели да направят много неща.
— Знам — каза Красус. — Но аз си имам моите заповеди, а вие — своите — той кимна към купата. — Ще пратя за допълнително. Трябва да го изядете и да поспите — тонът му стана сериозен. — Все още имам нужда от вас.
Маркус сложи юмрук на сърцето си и сведе глава.
Красус отдаде чест в отговор и напусна палатката.
— Извинете ме — обърна се той към някого отвън. — Бихте ли му донесли още храна, моля? И не му позволявайте да ходи.
— Разбира се, милорд — отговори женски глас.
— По-точно капитан, госпожо — каза Красус. — И благодаря.
Лейди Акватайн влезе в палатката, маскирана като перачка, носейки покрит с капак поднос. Тя поздрави Маркус с изискан реверанс и той поклати глава укорително.
— Да, разбира се, капитане — каза тя и хвърли поглед през рамо към отдалечаващия се Красус. После постави подноса на коленете на Маркус и махна капака. Ароматът на току-що сготвени горещи ястия заплаши да го лиши от разум.
— Как успяхте да намерите пресни яйца тук? — попита той. — И шунка?
— Все пак съм жена — отговори лейди Акватайн. — Яж. А аз ще говоря.
Стомахът на Маркус мощно закъркори и той се нахвърли на храната.
— Нашият млад Красус е твърде скромен — започна лейди Акватайн. — Само благодарение на него Първи сенаторски оцеля. И капитан Налус се кълне на всички подред, че Втори не би оцелял в битката без издръжливостта на Красус и глупавата конница на Антилар.
— Сенаторът не е във възторг от това — отбеляза Маркус.
Лейди Акватайн махна с ръка.
— Както и аз. Красус има нещо, което Сципио няма.
— Титла — обади се Маркус, — легитимност.
— Точно така. Той е син на Антилус Рокус — тя поклати глава. — Работих усилено, за да може Арнос да получи политически облаги от тази кампания — и ако трябва да добавя, съпругът ми няма нужда от още съперници.
— Всъщност нали не мислите, че Красус може да стане пречка — отговори Маркус.
— Не. Не и сега. Но десет години по-късно, с успешни кампании зад гърба си… — тя сви рамене: — Умният градинар унищожава плевелите, докато са малки, а не чака да пораснат.
Маркус спря да дъвче.
— Ще го използваме да превземем руините — продължи лейди Акватайн. — Ще му позволим да превземе и града вместо нас. А когато влезем в него…
Тя сви рамене.
— Погрижи се за него, мой Фиделиас.
— Красус — каза той.
— Да — повтори тя.
— Това може да се окаже трудна задача. Ако проследят смъртта му до мен или до който и да е алеранец, това ще хвърли сянка на подозрение върху сенатора. Да не говорим за реакцията на Рокус.
— Ето защо си позволих да купя една от онези канимски балисти за теб, шпионино мой — тя му наля чаша ароматен чай. — Под твоето легло. Той ще умре от ръцете на враговете, на които така смело се противопоставя, ще стане герой на Империята.