![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Той хвърли. Зарчетата отскокнаха от кутията и изчезнаха сред триците, сламата и разкривените дъски на пода на гостилница Украсата.
— Ах ти, глупава тиква! — каза Сладура.
— Боклук такъв.
— Не ругай!
— Виж сега, по-добре ги намери — обясни Сладура, — те са направени от ашиците на баба ми.
— Тогава тя може съвсем спокойно да си ги намери.
Сръчната, Сладура и Ситния го загледаха. Наит вдигна ръце.
— Добре! Ще потърся.
Застана на ръце и на колене между претъпканите маси.
— Тука долу не мога да намеря и барабонка.
— Аз съм намирал — сериозно каза Ситния.
Наит претърси пода и реши да гледа повече за изпуснати монети, а не за нещо друго. Вратата се отвори с трясък, на прага се спря мъж и засенчи ярката светлина на пладнето.
— Това е краят на света — изкрещя той в помещението за гости. Разговорите и тропането на оловните халби секнаха. Всички се обърнаха и се взряха в човека — разширени очи, разрошена коса, изисканата му кадифена дреха бе накривена и усукана.
— Портите на Гуглата са се отворили и мъртвите от цялата Бездна се изсипват върху нас!
Наит се изправи и удари тила си в масата.
— Какво, в името на задника на Гуглата?
— Бягайте! Тичайте! — и мъжът послуша собствения си съвет и побягна.
Наит погледна Сръчната, а тя погледна Сладура. Неколцина от постоянните посетители се подадоха през омазнените опнати кожи, които служеха за замъглени прозорци. Нахлулата през вратата светлина имаше странна зеленикава отсянка — като в челото на приближаваща буря. Няколко неясни фигури, не повече от трепкащи сенки, претичаха покрай прозорците като отлитащи призраци. Повечето от клиентите свиха рамене и се върнаха към разговорите, обсъждайки още по-необичайните неща, които били виждали — денят, когато двуглава котка обикаляла из улиците на Унта и целият квартал бил обърнат с краката нагоре, та да може проклетата твар да бъде хваната и удавена в някое корито; или не много отдавнашната нощ, когато някакъв падащ бог — може би самият Финир — превърнал нощта в ден.
Ала на Наит му се стори, че дочува далечни викове на тревога и учудване през отворената врата. Сръчната въздъхна, надигна се от масата, протегна ръце и изопна широките предни върви на ленената си риза. Ситния изхленчи, а Сладура зарови глава в ръце, докато я гледаха от масата. Сръчната побесня — О, я стига! Тя навлече плъстената дреха и ризницата си и взе пояса и меча от облегалката на стола. Наит тури монетите от масата в джоба си и бутна клечката за зъби от пилешки кокал в ъгълчето на устата си. Изгледа мъжете на масата.
— Е? Хайде, провиснали пишки такива.
Ситния изгледа как Сръчната се отдалечава и тъжно промърмори:
— Сега не са толкова провиснали.
Сладура шляпна баргастеца по наметалото от бедрин.
— Това не беше ли ругатня? Сигурен съм, че той изруга.
Наит само плюна. Някой ден, Сръчна, ще сваля големите ти стари ботуши.
Навън небето над залива на Унта примигваше с особено сияние. То напомни на Наит за светлините над Проливите, за които някои разправяха, че предсказвали появата на Ездачите; не че като човек от вътрешността бе виждал някой от ония демони. Докато гледаше, блясъкът отслабваше или направо изчезваше и остави обикновения син небесен свод по пладне, прошарен с високи рехави облаци.
Сладура изсумтя и посочи входа на пристанището. Бяха влезли два кораба, и двата нагазили застрашително дълбоко във водата. Мачтите на единия бяха паднали строшени, а другият се бе килнал. Тласкаха ги гребла, но неравномерно — всичките бяха необяснимо къси, а много от тях строшени до малки отломки. И двата кораба сякаш блестяха, все едно са боядисани в бяло. Взводът се насочи към пристана.
В този участък на търговските докове обменът бе замрял. Валяха се изоставени вързопи и чували. Докато минаваха, работниците страхливо се подаваха от укритията си. От релингите на търговските кораби ги наблюдаваха моряци. Един направи защитен знак срещу злото:
— Удавниците са се върнали — както при свършека на света!
— Твърде малко от тях — изказа мнението си Сладура.
Дойдоха току пред бараката на стражата и Наит пристъпи вътре:
— Ей, старши, ти…
На един от прозорците бяха застанали сержант Тенекеджията и още един човек. Другият бе издокаран с парцалите на докер, ала стоеше прав със скръстени ръце, опрял едната в брадичката си, докато гледаше навън.