Гаснещ зрак [bg]

Някой с по-жесток ум можеше като нищо да заключи, че Хиш не иска да позволи съпругът ѝ да замине; че е търсила отчаяно причина да придружи Грип и Келарас, поне за част от пътуването им. Но задушаващата скръб, която сега бе обгърнала Келарас, нямаше да се поддаде на такива глупави мисли. Нетърпението на Хиш Тула с нейните благородни приятели беше причината за решението ѝ. Тя и Пелк щяха да яздят до Цитаделата Тула, западно от Карканас, заедно със Сукул Анкаду и кастелан Рансепт, и там щяха да изчакат събирането на представители от всеки от Великите домове. Такава среща отдавна бе належаща и двама конници вече бяха изпратени с писма, известяващи за призива.

Изглеждаше невероятно някой от домовете да откаже поканата. Ако сегашната нужда не бе належаща, то тогава нищо нямаше да ги раздвижи. И все пак, чудеше се Келарас, кой в очите на благородниците щеше да се окаже обектът на оплакванията им, Урусандер или Драконъс? „О, впрочем и домът Пурейк, и моят лорд, Аномандър, за когото като нищо могат да сметнат, че е зарязал отговорностите си!“ Беше разбрал, от думите на лейди Хиш Тула миналата вечер и по-миналата, на трапезата, че верността ѝ към Аномандър е неоспорима, но че дори за нея е трудно да защити решението му.

Твърдението на Грип Галас, че Аномандър не вярва на брат си Силхас, все още ехтеше в Келарас, като чук по щит, разтърсваше костите му, отслабваше вярата му. С този лост Грип искаше да убеди Аномандър и да го върне в подобаващата му роля на защитник на Карканас и на Майка Тъма. „Над това братско недоверие, значи, трябва да събудим у Аномандър жилото на честта. Чудно ли е, че не сме доволни?“

Лейди Хиш Тула най-сетне излезе от къщата, облечена в тежко наметало върху бронята. Закрачи към коня си, метна се на седлото и хвана юздите. Изгледа мъжа си и нещо в този поглед като че ли го прониза, защото той бързо се обърна, прегледа за последен път такъмите на коня си, след което пъхна крак в стремето и се качи на седлото.

Келарас и Пелк ги последваха. Капитанът се опита да срещне погледа на Пелк, да види трепване някакво в очите ѝ, нещо, което можеше да нашепне за двете нощи, прекарани заедно, но тя беше съсредоточила вниманието си върху пътя пред тях. След малко разхлаби меча в ножницата на кръста си.

Това изненада Келарас и той се обърна към Хиш Тула.

— Милейди, на бой ли тръгваме?

Хиш го погледна, но не отвърна.

Грип се покашля и рече:

— Капитане. Имало е движение в гората пред нас. Вълци може би, подгонени на юг от глад. Или пък имаме неочаквани гости.

— Мъж или звяр — каза Келарас намръщено. — Вече се боя, че аз съм ги довел тук. — Поколеба се и добави: — Може би е неразумно да напускаме укреплението…

— Това са мои земи — каза грубо Хиш Тула. — Вълци няма да се опитат да ни нападнат, но ако в тази гора се крият мъже и жени, ще се изправя срещу тях. Ако замислят зло, наглостта ще им струва скъпо. Не, Келарас, не съм тази, която ще вържат в бърлогата ми. Погрижете се за оръжията си, сър.