И се възправи сянка [bg]

Значи се стигна дотук — помисли си той. — Нож в корема, а около мен вони на развалени яйца.

— Мислиш, че можеш да ме уплашиш? — каза той. — Виждам го в очите ти, чуждоземецо. Възнамеряваш да ме убиеш така или иначе. Направи го тогава. — Той шумно се потупа по гърдите. — Готов съм.

Ръка сграбчи предната част на робата му и го прикова на място. Ножът проби дрехата му и се вряза в кожата на стомаха. Остана там, един пръст навътре в тялото му, и Хийлас почувства как по космите на слабините и бедрата му се стече струйка топла кръв.

Той пребледня. Болката не беше нищо и после изведнъж се превърна във всичко. През годините уредникът беше преминал през доста лични пречиствания. Беше се научил как да се справя с болката и го направи и сега, като призова волята си и се насили да се отпусне по вълните й.

— Ако се разкрещя, само след миг тук ще има една дузина хора.

— Тогава крещи.

Хийлас се огледа. През осветеното от фенери място преминаваха обикновени жреци и жреци воини. В отсрещния му край наказателен взвод избиваше неколцина от оцелелите от Градската гвардия на Туме. Още войници се суетяха около един от близките складове, където разтоварваха каруца с амуниции и носеха сандъци с гранати и други експлозиви. Сигурно можеше да ги повика, но миг след това щеше да бъде мъртъв.

Какво значение има. Тя така или иначе ще умре.

— Не можеш да стигнеш до нея — студено отвърна той. — Тя е в Потопения палат, в сърцето на скалата.

— Опиши ми мястото.

Той го направи, като през цялото време мислеше колко странно е на какво са способни умът и тялото, за да продължат да живеят дори само още един скъпоценен миг.

Плътта е силна — каза си той.

Когато млъкна, мъжът го промуши три пъти един след друг, бърз като змия. Отдалечи се още докато Хийлас падаше, вкопчил ръце в разкъсания си и окървавен корем.

— Помогнете ми — изстена уредникът, но никой не го чу.

Беше твърде късно за помощ — той се строполи странично на земята.

Главата му лежеше върху дъските, той дишаше тежко и гледаше песъчинките, разпилени върху тях като камъни в пустиня.

През тази пустиня вървеше мравка. Хийлас наблюдаваше как известно време помръдва с антените си към него, докато той умираше, след което продължи по пътя си.