Деца от кръв и кости [bg]

— Съжалявам — промърморвам аз и се стягам да посрещна юмрука му. Но вместо това той ме потупва по гърба и се обръща към морето.

— И аз се колебаех някога. Преди да стана крал. Когато бях просто обикновен принц и се поддавах на наивността си.

Оставам неподвижен, притеснен, че ако се раздвижа, може да прекъсна това рядко надникване в миналото на баща ми. Поглед към човека, който е можел да стане.

— В монархията се провеждаше референдум, предложение за интегриране на водачите на клановете сред благородниците в кралските дворци. Баща ми мечтаеше да обедини косиданите и маговете и да създаде Ориша, каквато историята не бе виждала.

Не успявам да се спра и поглеждам към баща си, разтваряйки широко очи при тази мисъл. Такова действие би било от огромно значение. То би променило завинаги основите на кралството ни.

— Добре ли приемаха тази идея?

— Небеса, не — засмива се баща ми. — Всички, с изключение на дядо ти, бяха против. Но той беше крал и нямаше нужда от одобрението им. Можеше да издаде окончателната заповед.

— Ти защо си се колебал?

Баща ми стиска устни в тънка линия.

— Първата ми жена — отговаря най-после той. — Алика. Тя имаше прекалено добро сърце. Искаше да съм човек, който може да направи промени.

Алика…

Представям си лицето, което може би е вървяло с това име. От начина, по който баща ми говори за нея, сигурно е била мила жена с още по-мило лице.

— Заради нея подкрепих баща си. Избрах любовта пред дълга. Знаех, че маговете са опасни, и въпреки всичко убедих себе си, че като проявим доверие, може да работим заедно. Мислех, че маговете искат да се обединим, но те винаги са жадували само да ни покорят.