Деца от кръв и кости [bg]

— Наистина ли мислиш, че може да направите това без помощта ни? — пита Амари.

— Не се тревожи. Единственият въпрос е колко бързо можем да го направим.

Той дава сигнал с ръка на двама мъже. Те изваждат арбалет с кука и въже. Роен вдига стиснат юмрук, вероятно да им даде знак да стрелят, но спира и поглежда към мен.

— Къде слагаш границата?

— Какво?

— Какво ни е позволено да правим? Аз лично предпочитам чисто прерязване на гърлото, но понеже сме в морето, удавянето също ще е ефикасно.

От лекотата, с която говори за отнемането на човешки живот, ме побиват хладни тръпки. Това е спокойствието на човек, който не се страхува от нищо. Същото спокойствие, като онова в очите на Саран. Въпреки че в момента не усещам духовете на мъртвите, не искам да си представям колко духове ще се съберат около Роен.

— Без убийства.

Тази заповед ме учудва, но щом я изричам, разбирам, че е правилната. Вече е пролята толкова много кръв. Независимо дали утре ще победим, или ще загубим, не е нужно тези войници да умират.

— Изобщо не си забавна — изпъшква Роен, преди да се обърне към хората си. — Чухте я, момчета, извадете ги от строя, но ги оставете да дишат.

Няколко от наемниците започват да мърморят и сърцето ми потреперва — колко често смъртта е най-лесният отговор за тях? Преди да успея да попитам, свитият юмрук на Роен се разтваря с два вдигнати във въздуха пръста.

Арбалетът е освободен и куката се забива в дървения корпус на кораба.

Най-едрият от наемниците завързва въжето около огромното си тяло, за да го застопори.

Мъжът, когото Роен нарече Като, става и тръгва към здраво опънатото въже.

— Извинявай — промърморва той на езика на Ориша, когато ме докосва.

Въпреки че маска скрива по-голямата част от лицето му, той има цвета на кожата и полегатите очи на Роен. Но ако Роен е дързък и саркастичен, то Като се държи сериозно и приятелски.

Той отива в другия край на лодката и дърпа въжето, за да провери здравината му. Доволен от проверката, скача и обвива крака около него. Зяпвам от изненада, когато започва да се придвижва нагоре с бързината на остроух фоксер. След секунди изчезва зад ръба, потъвайки в тъмнината на кораба.

Чува се тихо изохкване, последвано от още едно, и след малко Като се показва и дава знак, че всичко е наред. Докато последните от хората му се качват на кораба, Роен ми прави знак да се приближа.

— Бъди честна с мен, тайнствена магьоснице. Какво ще ми дадат боговете, ако превзема този кораб? Аз ли ще им кажа какво е привлякло интереса ми, или те вече знаят?

— Не става така…

— Или може би трябва да ги впечатля? — прекъсва ме Роен, дърпайки маската върху носа си. — Какво мислиш, че ще получа, ако разчистя кораба за пет минути?

— Няма да получиш нищо, ако не си затвориш устата и не тръгнеш.

Очите му се присвиват през дупките на маската и аз съм сигурна, че зад нея грее и хитрата му усмивка. Той намига и се качва, а ние оставаме да чакаме, като компания ни прави само наемникът, който е намотал въжето около кръста си.