Деца от кръв и кости [bg]

Глава седемдесет и седма

Зели

С приближаването на изгрева небето изсветлява до розово и оранжево. Пухкави облаци преминават през тези цветове с лекота, почти спокойно, без да загатват за това, което денят може да донесе. Аз грабвам шлема, който скрива лицето ми, и съм безкрайно благодарна за броните на флотата. Слагам си го и пъхвам плитките вътре, когато Роен се приближава с лукавата си усмивка.

— Съжалявам, че не успяхме да си поговорим снощи. — Той се нацупва престорено. — Ако беше заради косата ти, да знаеш, че и аз сплитам чудесни плитки.

Присвивам очи, мразейки факта, че униформата му отива. Той носи бронята с увереност и ако не го познавах, щях да помисля, че всъщност е негова.

— Радвам се, че предстоящият ден на смърт не е помрачил доброто ти настроение.

Усмивката на Роен става по-широка.

— Изглеждаш добре — прошепва той, докато закопчава шлема си. — Готова ли си?

И в този миг изсвирва остро, за да събере екипажа. Всички се скупчват около него. Амари и Тзеин си проправят път напред, следвани от Кеньон и четиримата от неговата група. Тзеин ми кимва окуражаващо. Аз се насилвам да кимна в отговор.

— Снощи разпитах войниците на Саран — издига се гласът на Роен над морския вятър. — Те ще се разположат по периметъра на острова и в самия храм. Няма начин да ги избегнем, когато корабът ни пристигне, но ако не привличаме вниманието, не би трябвало да събудим подозрение. Те очакват Зели да се втурне насам с армия от магове, така че щом сме с техните брони, ще запазим елемента на изненада.

— А какво ще стане, когато влезем вътре в храма? — пита Амари. — Баща ми ще заповяда на войниците си да стрелят при първия знак за безредие. Освен ако не отвлечем вниманието им, те ще нападнат в мига, когато ни видят със свещените реликви.

— Като наближим храма, ще инсценираме нападение далече от него, за да отклоним силите им. Това ще позволи на Зели спокойно да извърши ритуала.

Роен се обръща към мен и със знак ми дава думата. Отстъпвам назад, но Амари ме бута напред и аз се препъвам към центъра на тълпата. Преглъщам с усилие и скръствам ръце зад гърба си, стараейки се отчаяно да звуча уверено.

— Просто се придържайте към плана. Ако не привличаме внимание към себе си, би трябвало да успеем да стигнем до храма без проблеми.

И тогава ще разберете, не, не мога да го направя. Че боговете още веднъж са ме изоставили. Тогава хората на Саран ще нападнат.

Тогава всички ще умрем.

Преглъщам отново, отърсвайки се от съмненията, заради които ми се иска да побягна.