Каменният кръг [bg]

— Фъргъс! — Бях така шокирана от тази гледка, че спрях с опитите да затискам раната на акцизния с шала си. — Какво… какво…

— Кое? — обърна се той към мен. После проследи погледа ми и рече: — А, това ли — сви рамене. — Англичаните. Не се тревожете сега за това, милейди, нямаме време. Ей, canaille[12], слизай долу! — Той дръпна господин Уилъби по стълбите и го повлече към вратата на избата, после го бутна през нея с пълно безразличие към безопасността му. Чух поредица от тътени, които подсказваха, че китаецът се търкаля по стълбите. Акробатичните му умения временно го бяха изоставили, но сега не можех да се тревожа за това.

Фъргъс клекна до мен и вдигна главата на акцизния за косата.

— Колко хора има с теб? — попита той. — Казвай бързо, cochon[13], или ще ти разпоря гърлото!

По всичко личеше, че заплахата е излишна. Очите на мъжа вече се изцъкляха. Със значително усилие той изви устни в усмивка.

— Ще… те… видя… да… гориш… в… ада — прошепна той и с последен спазъм, който фиксира усмивката в страховита гримаса на лицето му, изкашля стряскащо количество яркочервена пенеста кръв и умря в скута ми.

Още крака идваха по стълбите с голяма бързина. Джейми се втурна през избата и едва не настъпи краката на акцизния. Очите му обходиха тялото и спряха на лицето ми с ужас и изумление.

— Какво си направила, сасенак? — попита той.

— Не тя… жълтата пъпка — рече Фъргъс и ме спаси. Пъхна пищова в колана си и ми подаде здравата си ръка. — Елате, милейди, трябва да слезете долу!

Джейми го изпревари, наведе се над мен и извъртя глава към фоайето.

— Аз ще се оправя тук. Пази входа, Фъргъс. Обичайният сигнал и не вади оръжието без нужда.

Фъргъс кимна и изчезна през вратата към коридора.

Джейми беше успял да увие трупа в шала ми; вдигна го от мен и аз се изправих. Бях много облекчена да се отърва от него въпреки кръвта и другите неясни субстанции, които се бяха просмукали в ризата ми.

— О! Мисля, че е мъртъв! — понесе се ужасѐн глас отгоре и аз вдигнах глава, за да видя десетина проститутки, надничащи като херувимчета оттам.

— Връщайте се по стаите! — излая Джейми. Чу се хор от изплашени писъци и те се пръснаха като гълъби.

Джейми огледа площадката за следи от случилото се, но за щастие нямаше такива — шалът и моя милост бяхме поели всичко.

— Хайде — рече той.

Стълбището беше сумрачно, а избата тънеше в пълен мрак. Спрях долу и го изчаках. Акцизният не беше от леките и Джейми пъшкаше от усилие, когато стигна до мен.

— Към другия край — рече, задъхан. — Има фалшива стена. Дръж ръката ми.

Вратата горе се затвори и аз не виждах нищо; за щастие Джейми като че ли се ориентираше с радар. Поведе ме уверено покрай някакви големи предмети, в които се удрях, и накрая спряхме. Усещах миризмата на влажен камък и протегнах ръка — напипах груба стена пред мен.

Джейми каза нещо високо на келтски. Явно беше келтският еквивалент на „Сезам, отвори се“, защото след малко се чу стържене и се появи слаба ивица светлина в мрака пред мен. Тя се разшири до процеп и една част от стената се завъртя, разкривайки малка врата от дърво, над която имаше камъни, за да прилича на част от вратата.