Каменният кръг [bg]

Започвах да треперя, колкото от случилото се, толкова и от студ. Макар да бях свикнала с кръв и дори с внезапна смърт, събитията от тази сутрин бяха доста разтърсващи. Беше като тежка съботна вечер в спешното.

— Ела насам, сасенак — каза Джейми и сложи бавно ръка на кръста ми. — Ще те измием. — Допирът му ми подейства като на мадам Жан; веднага се почувствах по-добре, макар че още бях притеснена.

— Да ме измиеш? С какво? С бренди?

Той се изсмя.

— Не, с вода. Мога да ти предложа вана, но се опасявам, че ще е студена.

Беше изключително студена.

— О-о-откъде се взема тази вода? — попитах, треперейки. — От някой ледник? — Водата се изливаше от една тръба в стената, която преди това бе запушена с доста нехигиенични на вид парцали, увити като груб печат около дървения чеп, който служеше за тапа.

Отдръпнах ръка от мразовитата струя и я избърсах в ризата, която вече и без това за нищо не ставаше. Джейми поклати глава, когато тръгна към голяма дървена вана до тръбата.

— От покрива — отвърна той. — Там има резервоар за дъждовна вода. По стената на сградата върви улук, в който е скрита тръбата от резервоара. — Той изглеждаше абсурдно горд от себе си и аз се засмях.

— Много удобно. За какво ти е водата?

— Да разреждам алкохола — обясни той. Посочи към другия край на избата, където някакви тъмни фигури работеха много усърдно сред големите бъчви. — Идва с много висок градус. Смесваме го с чиста вода и пълним отново бъчвите, за да го продаваме на кръчмите.

Той пъхна пак гадната тапа в тръбата и се наведе да издърпа голямата вана по каменния под.

— Ето, ще я изместим настрани; на тях ще им трябва вода. — Един от мъжете наистина стоеше до нас с малко буренце в ръце; само ме погледна любопитно, после кимна на Джейми и пъхна бурето под струята.

Застанах зад набързо подредени празни бъчви и се взирах със съмнение в дълбините на импровизираната вана. Една свещ гореше в локвичка восък наблизо, блещукаше по повърхността на водата и я караше да изглежда черна и бездънна. Съблякох се, като треперех силно и си мислех, че беше много лесно да се откажа от удобствата на горещата вода и модерната канализация, когато бяха още под носа ми.

Джейми бръкна в ръкава си, извади голяма носна кърпа и я погледна изпитателно.

— Е, ами може би е по-чиста от ризата ти. — Сви рамене, подаде ми я, после се извини, че трябвало да наглежда дейността в другия край на избата.

Водата беше смразяваща, също като самата изба, и аз плахо се търках, а ледените струйки се стичаха по корема и бедрата ми и предизвикваха нови пристъпи на треперене.

Мисълта за онова, което се случваше горе, също не помагаше. Вероятно в момента бяхме в безопасност, докато фалшивата стена успяваше да заблуди акцизните.