Убийството на Линда [bg]

„Колко удобно е да си имаш шофьор“ — помисли си Бекстрьом, докато двамата с Валин се сбогуваха в коридора.

— Това е за теб — каза Валин и му подаде картонена кутия с бутилка от същата марка уиски, каквото пиха.

— Нямам право да приемам такива подаръци — отвърна Бекстрьом и пое бутилката.

— Не знам за какво говориш — усмихна се накриво Валин. — Забрави и това — добави той и пъхна дебел кафяв плик в джоба на сакото му.

„В плика определено няма снимки“, помисли си Бекстрьом, докато се возеше на задната седалка на огромния черен рейндж роувър и дискретно попипваше плика през плата на сакото си. Безпогрешният му нюх говореше за друго, не за снимки.

— Ще спреш ли до управлението — само да си взема някои неща оттам? — попита Бекстрьом.

— Никакъв проблем — увери го шофьорът.

Шефът му наредил да бъде на разположение на Бекстрьом цяла вечер, а ако се наложи — дори по-дълго.

Бекстрьом остави малцовото уиски на задната седалка и се качи в управлението да провери дали не е забравил нещо и да се сбогува с некадърните си колеги, които продължаваха да киснат там и да умуват къде им е задникът — отпред или отзад.

Освен това носеше измачкан брой на „Смоландспостен“ във вътрешния си джоб. Още сутринта реши да го превърне в прощален подарък за Холт. Като благодарност, задето преди петнайсет години тя почти успя да провали разследване на убийство, ръководено от Бекстрьом. Тогава той вложи цялата си рутина, цялото си остроумие и целия си нюх, за да успее да подреди нещата. Макар само кожа и кости, в неговите очи Ана Холт беше истинска свиня.

Първо се отби при онзи идиот Улсон — само за загрявка.

— Здравей, Улсон — ухили се широко Бекстрьом. — Не знам дали си чул, но сгащих извършителя точно преди обяд.

— Да, наистина съм ти…

— Зарежи тия глупости, Улсон — прекъсна го Бекстрьом със съчувствения си маниер. — Много неприятна история, но понеже той е един от най-добрите ти приятели, вероятно разбираш, че бях принуден да действам предпазливо. Все пак нали и твоето име беше замесено.

— Не разбирам какво намекваш — възрази Улсон с обиден вид, но без никакъв плам. — Ако говориш за Монсон, подчертавам, че контактите ми с него бяха строго служебни и при това положение…