Убийството на Линда [bg]

„Тук има нещо гнило“, усъмни се Бекстрьом, но понеже не знаеше точно какво, просто кимна — делово и мъжествено.

— Е, оттук нататък ще се справите и сами — каза той. „Проклети провинциални полицаи и полицайки! Крайно време е за студена бира.“

Рогершон седеше в кабинета си с крайно потиснат вид.

— Мисля да се прибирам — каза Бекстрьом.

— Идвам с теб. Само да преместя всички папки и да разменя няколко думи с Холт и съм готов.

— Холт? Да не би малката киселячка вече да е пристигнала?

— Преди малко я мярнах в коридора — потвърди Рогершон. — Заедно с онази русата, дето преди работеше в „Сигурност“… Матей или нещо подобно. Лиса Матей. Майка й е някаква шефка в Сепо. Ако питаш мен, истинска кучка. Двете си бъбреха с прокурорката. Очаквам в най-скоро време жените да…

— Ще се видим в бара в хотела — Бекстрьом се надигна. — И гледай да не пиеш много, че ще трябва да шофираш.

Бекстрьом се измъкна по обичайния си дискретен маршрут, за да избегне евентуална среща с Холт. „Дали да не се обадя на бащата на жертвата да му съобщя радостната новина?“, зачуди се той, когато излезе на улицата.

Докато си седеше на спокойствие в хотелската стая и отиваше от заслужената си бира, телефонът му звънна. Обаждаше се бащата на Линда. Онзи идиот Кнютсон явно се бе опитал да се окичи с лаврите на Бекстрьом.

— Разбрах, че ще се прибираш в Стокхолм — подхвана Хенинг Валин.

— В момента ми е малко натоварено — потвърди Бекстрьом, без да се впуска в подробности. — Но лично тикнах убиеца зад решетките, така че не се притеснявай. Ще сварим лепило от това копеле. Положението е под контрол — увери го той.

— Все пак искам да се видим — настоя Хенинг Валин. — Поне да ти благодаря лично.

— Трудно ще се уреди. Вече изпих една бира — обясни той.

— Ще изпратя моя шофьор да те вземе — предложи Валин.

— Става — отвърна Бекстрьом, който още се колебаеше.

— Искам да ти дам нещо — не отстъпваше Валин.

— Добре тогава.

„Какво ли е?“

След час Бекстрьом се беше отпуснал в дивана пред камината в необятната гостна на Хенинг Валин. От съчувствие към скръбта на домакина Бекстрьом смени хавайската риза и шортите с по-подходящи дрехи от богатия си гардероб. В ръката си държеше чаша висококачествено малцово уиски. Никак не му беше зле. Дори Валин изглеждаше по-бодър от миналия път. Явно вече контролираше по-добре ръката си при бръснене.

— Кой е той? — попита Хенинг Валин, наведе се напред и погледна Бекстрьом.

— Един тип, когото набелязах още в самото начало — отвърна Бекстрьом и отпи замислено от златистата течност в чашата си. — Полицейски нюх за наглед неуловимото — скромно обясни Бекстрьом и разтърка палец във върховете на другите си пръсти, за да покаже какво има предвид. — Нищо конкретно, но имаше тъмно минало и ми се стори подозрителен още в началото, така да се каже — обясни Бекстрьом и подчерта казаното с глътка уиски.