![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Мисля да се престоря, че провеждам пазарно проучване. От онези, дето обикалят и разпитват хората как се чувстват в този район. Такива като Монсон винаги клъвват — усмихна се Кайса и смигна на Адолфсон, вдигайки табелка с надпис „Пазарът“, която висеше на верижка на врата й.
— Звучи ми отлично — вметна Рогершон, преди Бекстрьом да е изтърсил някоя глупост, нормална за всеки полицай.
— Монсон стана — съобщи Фон Есен от наблюдателния си пост до кухненския прозорец. — В момента е в кухнята по боксерки и пие вода направо от чешмата. Човек трябва да внимава много с бели вина от картонена кухия.
— Да започваме — каза Бекстрьом с наставнически тон, глътна корема и изпъна гръдния си кош, а хавайската риза се нагърчи. — И дявол да го вземе, гледайте да му сложите белезници на това копеле, че да не се налага да си устройваме надбягване по улицата — добави той и, кой знае защо, изгледа ядосано Адолфсон и Фон Есен.
Кай са се оказа права. Монсон й отвори веднага, и то с усмивка. Арестът се осъществи за петнайсетина секунди и без никакви ексцесии. Фон Есен изскочи отстрани с вдигната служебна карта, а Адолфсон дръпна ръцете на Монсон зад гърба му и ги закопча с белезници.
— За какво става въпрос? Трябва да има някаква грешка — попита Монсон, който изглеждаше хем изплашен, хем изпълнен с недоумение.
— Копелето пътува към ареста — съобщи лаконично Бекстрьом на Левин по телефона. — Гледай да събудиш търтеите от техническата, за да дойдат да огледат апартамента му. Тук има две патрулки, които само се пречкат, а до няколко минути лешоядите ще довтасат.
— Колегите от техническата вече пътуват към вас — съобщи Левин. — Гладко ли мина? — попита той, като се напрягаше да не издаде безпокойството си.
— Вече не си вири носа — доволно изсумтя Бекстрьом.
„Че кога го е правил?“, запита се Левин.
79
Левин продължи с координирането на следствената дейност и следобед. Обади се на прокурорката да я информира за ареста.
— Резултатите от Линшопинг пристигнаха чак днес преди обяд — обясни Левин. — Преди това всичките ни предположения бяха в сферата на догадките и не исках да те безпокоя, без да имаме доказателства. Затова не се обадих по-рано — оправда се той.
Прокурорката нямаше никакви възражения. Тъкмо напротив. Изпитвала огромно облекчение и щом получела окончателния доклад от Линшопинг, щяла да наложи на Монсон мярка за неотклонение. Дотогава щял да стои в ареста. Ако Левин иска, нека я придружи до килията на задържания, за да му съобщи тя лично своето решение. Векшо е малък град, и бездруго тя се намира в сградата, а и е любопитна да го види.
— Дори не знам какво представлява — обясни тя. — Да те питам друго… Къде е Улсон?
— Взе си почивни дни. Търсих го по телефона. Дано се обади — сви рамене Левин. „Макар че за какво ни е?“
— Опасявам се, че в момента Монсон не е в най-добрата си форма — предупреди Левин, когато навлязоха в коридора към ареста. — Предвид деянията му.
— Всички арестанти изглеждат ужасно. Или поне онези, които съм виждала.
Монсон действително изглеждаше плачевно. Седеше върху нара и изглеждаше, все едно е другаде — точно като всички хора, които за пръв път в живота си са преживели да им отнемат самоличността по най-осезаемия начин, по който е позволено да я изгубят в условия на демокрация. Първо му свалиха белезниците и вписаха името му. После го накараха да съблече всичките си дрехи и да облече затворнически слипове, чорапи, панталони и риза. Плюс чифт филцови пантофи, които да носи по желание. Накрая го накараха да се подпише под опис на конфискуваните вещи.
След известно време дойдоха двама криминалисти, заснеха го, измериха ръста и теглото му, взеха му отпечатъци от пръстите и от дланите. После към тях се присъедини лекар. Взе му кръвна проба и го накара да остави косми от главата, тялото и срамните си части. Накрая внимателно огледа цялото му тяло. Всички иззети проби експертите пъхнаха в пликчета за улики, бурканчета и пластмасови и стъклени епруветки, залепиха им етикети, запечатаха ги и ги надписаха. За пръв път, откакто пристигна тук, Монсон каза нещо, без някой да го е питал: