Сянката на чинара [bg]

На полицията й отне няколко дни да провери документите. Лони вече се беше свестил и се чувстваше по-добре. Решиха да не го разпитват за кокаина, преди да бъде готов за изписване. Стаята му се охраняваше от цивилен полицай. Тъй като единствените законни имена, изглежда, бяха Ансил Хъбард и Уилсън Стиглиц, ги пуснаха в националната база данни да проверят дали и какво ще се появи. Полицаят започна да си бъбри с Лони, отбиваше се, носеше му млечни шейкове, но не отваряше дума за наркотиците.

След няколко посещения полицаят го осведоми, че не могат да открият нищо за човек на име Лони Кларк. Място и дата на раждане, номер на социалната осигуровка, постоянно местожителство? Каквото и да е, Лони?

Лони, който цял живот бе бягал и се бе крил, стана подозрителен и не толкова разговорлив. Полицаят попита:

— Познаваш ли някой си Хари Мендоса?

— Може би — отговори Лони.

О, нима? Къде, кога, как? При какви обстоятелства? Нищо.

Ами Албърт Джонсън или Чарлс Ноланд? Лони отговори, че може и да е виждал тези мъже преди много време, но не бил сигурен. Паметта му била объркана, ту се прояснявала, ту се замъглявала. Все пак черепът му бил пукнат и мозъкът му бил наранен, така че не помнел много неща преди сбиването. Защо били всички тези въпроси?

Лони вече знаеше, че са влизали в стаята му, но не беше сигурен дали са намерили кокаина. Имаше голяма вероятност собственикът на бара да беше отишъл в квартирата му след сбиването и да го бе взел. Лони не беше дилър, просто правеше услуга на приятел срещу щедро възнаграждение. Така че въпросът беше дали ченгетата са намерили кокаина. Ако отговорът бе „да“, Лони здравата беше загазил. Колкото по-малко кажеше, толкова по-добре. Отдавна беше научил, че когато ченгетата ти задават сериозни въпроси, трябва да отричаш, отричаш, отричаш.