Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
На този купон Мишел бе съблазнила Хилари Баунс и Слотроп започва да се тъкми за там, веднага щом на апарата на Баунс монотонно потраквайки с открит текст пристига отговорът от Лондон. По-късно ще прегледа информацията. Напявайки,
и пременен в зелен френски костюм с упадъчна кройка на дискретни бледолилави карета, широка вратовръзка на цветя, спечелена на масата за „тридесет и четиридесет“502, двуцветни, кафяво и бяло, перфорирани обуща с външен език и голф шпайкове, и бели чорапи, Слотроп довършва кипренето с тъмно синьо бомбе с обърната леко надолу периферия и, придобил стилно елегантна външност, потраквайки с токове из фоайето, напуска казино „Херман Гьоринг“. Докато той излиза, мускулест и жилав на вид цивилен, предрешен в крещящо фрапантен костюм какъвто според представата на Тайните Служби би трябвало да носи всеки апаш, се измъква от една ниша до автомобилния портал и потегля след таксито на Слотроп по криволичещото тъмно шосе към купона на Раул.
□ □ □ □ □ □ □
Оказва се, че някой веселяк е насипал по-рано стотина грама хашиш в холандския сос. Вестта за това бе полетяла бързо и предизвикала оживено търсене на броколи. Печените меса изстиват на бюфетните маси дълги колкото цяла стая. Една трета от компанията вече спят, повечето от тях на пода. За да стигнеш там, където става нещо интересно, трябва да се провираш между лежащите тела.
А какво става не е много ясно. Из градините кръстосват обичайните тесни групички, уреждат сделки. Днес няма кой знае какви зрелища. Хомосексуален триъгълник е прекипял до разменени ощипвания и контраобвинения, тъй че вратата на банята е блокирана. Навън млади офицери повръщат в чиниите. Наоколо се разхождат двойки. Изобилие от момичета, кадифенопанделчести, муселиноръкавни, недохранени, широкоплещести и накъдрени, говорещи на половин дузина езици, някои силно загорели от тукашното слънце, други бледи като Наместник на Смъртта от по-източни краища на Войната. Нетърпеливи и преизпълнени с желание младежи с лакирани коси напират да съблазняват дамите, докато напълно оплешивелите по-възрастни глави предпочитат да изчакват, влагайки само минимум усилия, очи и усти шарят из стаите, като междувременно не спират деловите разговори. Един ъгъл на салона е зает от танцов оркестър и мършав естраден менестрел с много къдрава коса и силно зачервени очи, който пее:
Саксофонна имитация на джаз и мелодия типична за танцувалните зали около Парк Лейн, идеална за определени душевни състояния. Слотроп зърва Хилари Баунс, явно жертва на халюциногенния холандски сос, дремещ на един огромен пуф заедно с Мишел, която през последните два-три часа е галила неговото бижу от „СИ Фарбен“. Ръкомаха им, но те не го забелязват.
Упоени и силно подпийнали гости изгубили всякакъв срам се боричкат около бюфета и в кухните, тършуват из килерите, изблизват дъната на тенджерите. Наблизо минава компания голи плажуващи и започва да слиза по широката стълба надолу към морето. Повел за юздата един „першерон“503, нашият домакин Раул обикаля наоколо пременен с каубойска широкопола филцова шапка с високо бомбе, риза а ла Том Микс504 и чифт шестзарядни револвери. Конят цопка лайна върху бухарския килим, а също и върху някои от лежащите гости. Всичко е безформено и разфокусирано, докато оркестърът не прогърмява саркастичен туш и се появява възможно най-гадният и зъл тип, който Слотроп изобщо е виждал извън филмите за Франкенщайн — в бял „зуут“ костюм505 с шлицове, басти и дълга златна верижка, чиито блестящи халки се поклащат, докато той прекосява помещението намръщен на всичко и всички, сякаш бързешком, но отделя достатъчно време да оглежда бавно лица и тела, методично и почти зловещо въртейки глава наляво-надясно. Накрая застава пред Слотроп, който си приготвя безалкохолен джинджифилов коктейл „Шърли Темпъл“ с черешка отгоре.
502
Игра на карти, популярна в европейските казина. — Б.пр.
503
Першерон (от френски: percheron) е порода впрегатни коне, произхождаща от долината на река Юин в северна Франция, част от областта Перш, чието име носи. Обикновено сиви или черни на цвят, представителите на породата имат добра мускулатура и са известни със своята интелигентност и работливост. — Б.пр.
504
Популярният американският каубой-актьор Том Йезекия Микс (1880–1940) отдавал предпочитание на ризи от стария кавалерийски стил с много кантове на гърдите и сребърни копчета. — Б.пр.
505
Костюм с дълго до коленете сако и торбести широки панталони с басти. — Б.пр.