История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Клинът, забит в противниковите позиции на север, изглежда толкова зап-лашителен, че германските командири хвърлят през деня танковете си в ня-колко последователни атаки, за да попречат на разширяването му. Тези дей-ствия потвърждават намеренията на Монтгомъри и дават възможност на тан-ковете му, които са заели добри позиции, да нанесат тежки поражения на про-тивника при откъслечните му контраатаки. До вечерта 15-а танкова дивизия остава само с една четвърт от танковата си мощ, годна за действие, а 21-ва танкова дивизия все още се намира на южния сектор.
На следващия ден, 26 октомври, британците възобновяват атаката, но скоро са спрени и танковете им плащат висока цена за това напразно усилие, Шансът за преевръщане на вклиняването в пробив намалява и британските танкове в клина са заобиколени от нагъсто разположени германски противотанкови оръдия. Ламсден и дивизионните му командири още на втората нощ възразяват срешу начина, по който се използват танковете за пробив презтолкова тесни коридори. С увеличаването на загубите при разгръщащите се в тесен фронт атаки сред офицерите и войниците се засилва чувството, че усилията им са отишли напразно.
Макар да си дава вид, че е напълно уверен в действията си, Монтгомъри трезво преценява, че първоначалната му атака не е успяла и че пътят му за настъпление е блокиран. Това го принуждава да състави нов план, като меж-дувременно даде почивка на главните си ударни сили. Готовността му да про-меня целта в зависимост от обстоятелствата в този и в други, по-късни случай се отразява добре на войниците и говори повече за уменията му на пълководец, отколкото за навика му след това да твърди, че всичко се е развило „според плана“. Именно този негов навик засенчва и намалява заслуженото признание на способността му да се приспособява към обстановката, и да търси разнообразни решения.
Новият план е кръстен операция „Суперчардж“ („Претоварване“) — сполучливо наименование, което трябва да внуши на изпълнителите, че тя е коренно различна и има по-добри шансове за успех. Като подкрепление на север е прехвърлена 7-а танкова дивизия. Обаче по време на затишиетто Ромел също използва възможността да прегрупира частите си и 21-ва танкова дивизия вече се е насочила на север, следвана от дивизия „Ариете“. Второстепенната атака на юг, извършена от 13-и британски корпус, не постига целта си да отвлече вниманието на противника и да го накара да задържи част от танковете си в южния сектор. От тактическа гледна точка смяната на посоката на север и последвалото по-плътно съсредоточаване на силите на двете армии са по-изгодни за Ромел, тъй като британците стават по-зависими от чистата ударна мощ и се изтощават. За тяхно щастие численото им превъзходство е толкова голямо, че войната на изтощение, макар решително да не се развива добре за тях, в крайна сметка накланя везните в тяхна полза, ако двете страни останат непоколебими в процеса на избиването помежду си.
В нощта на 28 октомври Монтгомъри започва новата офанзива с настъпление на север по посока на крайбрежието от големия клин в противниковия фронт. Намерението му е да откъсне крайбрежния опорен пункт на противника и след това да започне да разширява настъплението на запад, покрай крайбрежния път по посока на Даба и Фука. Но настъплението му е забавено от минното поле и шансовете му за успех намаляват с бързите контрадействия на Ромел, който прехвърля 90-а лека дивизия на този фланг. Дори и при това положение Ромел си казва, че е имал късмет, когато атаката на британците е спряна, защото междувременно ресурсите му намаляват. Корпус „Африка“ има само 90 танка, докато 8-а армия все още разполага с повече от 800 годни за действие танка в този район и въпреки че губи почти 4 британски танка за един германски, превъзходството в броя им нараства до съотношение ние 11:1.
На 29 октомври в писмо до жена си Ромел пише: „Вече не ми останаха много надежди. През нощта лежа с широко отворени очи, без да мога да заспя поради бремето върху плещите ми. През деня се чувствам смъртно уморен. Какво ще стане, ако нещата тук се развият зле? Това е мисълта, която ме мъчи ден и нощ. Не виждам изход, ако това се случи“. От това писмо става съвсем очевидно, че напрежението изчерпва силите не само на войниците, но и на техния командир, който още не е оздравял. Рано на сутринта той възнамерява да даде заповед на частите си да отстъпят на позициите при Фука, но не бърза да предприеме такава стъпка, защото тя означава да пожертва голяма част от немобилната си пехота. Затова отлага фаталното решение с надеждата, че още един отпор на атаката на противника ще накара Монтгомъри да прекрати офанзивата. Впоследствие отблъскването на атаката към крайбрежието се оказва от полза за британците, защото, ако в този момент Ромел беше отстъпил, целият британски план е щял да рухне.