Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Мостът Сакурика гъмжеше от Различни твари, ала въпреки че настъпваха неумолимо, бранителите ги караха да плащат скъпо за всеки завзет сантиметър. Всеки от противниците бе нанесъл ужасни рани на другия и мечовете, ноктите и зъбите не спираха кървавото си шествие из жива плът. Касапницата бе тъй ожесточена, че беше трудно да се определи коя от враждуващите страни бе по-жестока.
— Кажете им да се изтеглят — рече Зан на Сестрата. — Ще взривим моста.
Жената от Аления орден предаде заповедта на своята посестрима, която се намираше в близост до фронтовата линия, и тя уведоми генерала до нея за решението на главнокомандващия. Незабавно бе даден сигнал за отстъпление и войниците на моста започнаха да отстъпват, при което той се изпълни с още повече Различни.
— Пали — нареди Зан на сапьора, който доближи пламъчето на фенера до фитила. Той се запали с приглушено изсъскване и огънчето се изгуби във вътрешността на тръбата. За по-голяма сигурност вторият фитил също бе възпламенен.
Бранителите вече бяха отстъпили до южния край на моста, където бяха подкрепени от бойци с пушки, които поваляха високите гауреги с точни изстрели в главата. Фитилите догаряха в мрака на тръбите — две малки искрици, които се бяха запътили по различни маршрути към една и съща цел. Успееха ли да унищожат моста, реката ставаше непроходима и единственото, с което чаросплетниците можеха да ги застрашат, бяха фейа-корите, от които все още нямаше и следа.
Искрата на втория фитил настигна пламъчето на първия и двете огънчета достигнаха експлозивите по едно и също време.
И внезапно угаснаха — на сантиметри преди края.
Юги нямаше как да види, че фитилите бяха изгаснали, но не му трябваше много време, за да разбере, че нещо не беше наред. Той видя как редиците на бранителите вече се огъваха под напора на Различните зверове и си даде сметка, че съвсем скоро свирепите пълчища щяха да нахлуят на южния бряг.
— Какво става? — извика той. — Къде е проклетата експлозия?
— Чаросплетниците — рече Сестрата, а аленият й взор бе разфокусиран. — Всемогъщи богове. Успели са да се доберат незабелязано до фитилите. По някакъв начин са се промъкнали покрай нас. Използвали са трик… трик, какъвто не предполагахме, че владеят.
Предводителят на Либера Драмач погледна ужасен към моста и видя как последните му защитници биват прегазени от Различните хищници. Те се разляха като разтопено масло по южния бряг на реката и започнаха да осакатяват, изкормват и убиват.
Двадесет и седма глава
— Разрушете го! — изкрещя Юги. — Мостът трябва да бъде взривен!
Ала Сестрата, към която бе адресиран избликът му, не му обърна никакво внимание. И бездруго всичките й усилия бяха насочени към това. Въпреки че фитилите бяха изгаснали, посестримите от Аления орден можеха да взривят експлозивите и сами; всъщност бяха в състояние да разрушат моста и без никакви взривни вещества. Това беше резервният вариант, в случай че възникнеше нещо непредвидено.
Чаросплетниците обаче се бяха досетили колко важен бе мостът Сакурика за бойните планове на Империята, ето защо бяха дошли тук първи. Неколцина от тях се бяха промъкнали незабелязано през чаросплетието до моста и бяха открили експлозивите, прекъсвайки фитилите. Сестрите не бяха очаквали подобна изкусност от враговете си и сега си плащаха за това. Преди да могат да реагират, чаросплетниците изплетоха защитна мрежа около стратегическия обект, осуетявайки всички опити за неговото унищожение. Посестримите се мъчеха всячески да пробият защитата, ала усилията им не даваха никакъв резултат.
— Не можем — въздъхна Сестрата, която стоеше до Юги. — Не можем да го разрушим.
Предводителят на Либера Драмач изруга, докато наблюдаваше как Различните хищници прорязват кървави просеки през бойците на Империята. При близките схватки изчадията имаха преимуществото на колосалната си физическа сила и разковничето на победата се криеше в това да бъдат държани на разстояние, докато мортирите и топовете покосяват редиците им. Мъжът се обърна към хълма, където стоеше Лусия, ала вече бе станало прекалено тъмно, за да може да я види.
„Какво ли чака?“, помисли си ядно той. Ако тези речни духове бяха най-доброто, което престолонаследничката можеше да стори, значи бяха обречени.
— Батареите — каза Зан. — Опитват се да се доберат до батареите.
Предводителят на Либера Драмач се огледа наоколо и видя, че главнокомандващият беше прав. Изчадията си пробиваха път към един от хълмовете, където артилерийската батарея обстрелваше Различните твари на другия бряг на реката. Част от оръдията бяха насочени към моста, защото Сестрите бяха разпространили вестта за саботираните експлозиви, ала всички снаряди в тази посока биваха прехващани от вещерите и цопваха обезвредени в реката.