![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Хари беше прекалено навътре в тълпата, за да вижда нещо друго, освен от време на време някой от големите екрани. Но скоро до него достигна ясният глас на проповедника. Той внезапно го разпозна и едва не се препъна от изненада.
— … всички разбират защо тази новина, неотдавна излъчена от свещения мъченически свят, накара великите и могъщи религиозни съюзи да обезумеят. Този дар ни е пратен от прекрасната обречена Земя.
Дар на истината!
Съчетавайки галактянската наука със собствената си оригинална математика, вълконите са разкрили тайна, която висшите служители на великите институти са се опитвали да крият от еони насам — тайна, известна също на величествените същества от класовете на оттеглилите се и трансцендентните. А именно фактът, че конвулсиите, които в момента разтърсват Петте галактики, са естествен процес! Явление, което би трябвало да ни радва, а не ужасява!
Това бе скианото! Същото, което проповядваше на улицата и не можеше да си позволи дори амвон на тротоара. Склонно към екзотични метафори, съществото беше сравнило „вълконската“ природа на човечеството — издигнало се до разумност без намесата на раса патрон — с легендата за „непорочното зачатие“. Хари живо си спомняше голямата му глава с форма на корабен нос и с два чифта хлътнали, проблясващи очи. Спомняше си и вледеняващото му пророчество, че Земята ще бъде подложена на нещо като разпятие и ще умре заради другите, преди отново да възкръсне духовно.
Сега разбираше защо тълпата правеше път на един земянит — макар и обикновено шимпанзе. (При това с нервно потръпваща опашка!)
Уви, това бе малка утеха. Скианото явно се възползваше от надигналата се масова истерия. Хари отново беше попаднал на сборище на една от най-странните ереси, процъфтявали някога в Петте галактики!
Вече окончателно развеселен, Киуей Ха'аулин изпревари Хари и енергично закрачи напред, сякаш за да компенсира неговата неохота. Синтианинът се държеше като наперен вестител, който съобщаваше на всички, че пристига земянит!
Докато се провираха през тълпата, Киуей Ха'аулин му прошепна да се радва на това особено отношение, докато може.
— Така, така. Може би трябва да си щастлив, малки космати приятелю! Докато космосът се разпада, нищо не ни пречи да се позабавляваме.
Доста нетипично за синтианин. Но пък понякога фатализмът беше силна противоотрова срещу страх.
Този път Хари реши да послуша Киуей. Той изправи рамене и се опита да изяви цялото достойнство, което човешките патрони бяха дали на предците му, наред с разума и дар словото. Шимът приглади светлата си козина и дори позволи на опашката си гордо да се изправи нагоре.
Внезапно навалицата пред тях свърши. Двамата с Киуей се озоваха до подиум, от който почетните гости удобно можеха да наблюдават спектакъла.
Хари искаше само да се махне оттук и да продължи търсенето на своенравните преждевремци. Но единственият път водеше право нагоре по рампата към сцената. Докато вървеше до синтианина, странните догми на скианото продължаваха да кънтят над тълпата.
— … защо могъщите съюзи и Старите толкова се противопоставят на идеята за Бог, който обича всеки индивид? Бог, който открива смисъл не само в расата или клана, а и във всяко отделно същество, което притежава разум и е способно на състрадание?
Дали е защото се страхуват, че такава идея може да сложи край на Ъплифта или усъвършенстването на видовете? Глупости! Тези неща ще продължат да съществуват, но извършвани от свободни индивиди! От независими души, които вярват в себе си и в личното спасение — когато всяко достойно разумно същество се срещне с Твореца.
Хари вече беше чувал всичко това — странна смесица от древни земянитски вярвания, много от които взаимно несъвместими, изменени така, че да отговарят на масовите страхове на разтърсваната от катаклизми галактянска цивилизация. Блестящите допълнителни щрихи на скианото — изобразяването на вълконската планета в ролята на величествена мъченица — използваха ужасното състояние на Земята… и в същото време не й помагаха да се спаси от разярените бойни флоти.
Ако Хари намираше проповедта за странна, сред почетните гости го очакваше нещо още по-интересно — старият му противник, хуунският инспектор, който се свиваше колкото може по-ниско с очевидното желание да е някъде другаде.
Шимът високо поздрави едрия хуун и го извика по име.
— Туафу-ануф! Наистина ли си ти? Дошъл си да поразшириш хоризонтите си, нали? Решил си, че е време да видиш светлината?
Когато забеляза Хари, Туафу-ануф се стресна. Изящно оцветената му гръклянна торбичка нещастно се развя и той оправдателно посочи към млад женски хуун, който седеше до него.