Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Какво? — обърна се тя към него.

— Свободните убиваха пясъчни червеи с вода — поясни Дънкан. — При удавянето им се получаваше екстракт от подправката, който те използваха за обредните оргии на своята религия.

— Но господарят Лито все още не е завършен червей — рече Монео.

Хви се върна обратно на възглавницата си и пак погледна към него.

Айдахо се замисли със стиснати устни. В сила ли бе за Бог-императора забраната на свободните по отношение на сълзите? С каква възхита, но и с ужас се отнасяха те към безполезното пилеене на влагата! Да се отдаде вода на мъртвеца.

Монео отново заговори, обръщайки се към голата:

— Надявам се, че ще можеш да разбереш. Господарят взе решение. Двамата с Хви трябва да се разделите и никога вече да не се виждате.

Младата жена изтегли ръката си от дланта на Айдахо и произнесе само една дума:

— Знаем.

Айдахо добави с горчиво примирение:

— Познаваме мощта му.

— Но не го разбирате — каза Монео.

— Нищо повече не ми трябва — рече Хви, докосвайки едва-едва пръстите на голата, за да го накара да замълчи. — Не, Дънкан. Тук няма място за личните ни желания.

— Може би все пак ще му се помолиш — предположи Айдахо.

Тя рязко се извъртя и го погледна, без да свали очи, докато се видя принуден да сведе глава. А когато заговори, в гласа й звънна жива и весела нотка, нечувана досега от него:

— Моят вуйчо Малки винаги е твърдял, че господарят Лито не реагира на молитви. Според вуйчо ми господарят Лито приемал молитвата като опит за принуда и форма на натиск спрямо избрано божество, защото нарежда на безсмъртния какво да стори: Боже, направи за мен чудо или повече няма да вярвам в теб!

— Да, молитвата като израз на високомерие — вметна Монео. — И като застъпничество по желание.

— Какъв бог е той? — настойчиво възрази Айдахо. — Дори според собствените му признания Лито не е безсмъртен.

— Добре — бързо каза икономът. — По този случай ще цитирам господаря Лито. „Аз съм всичко, което трябва да се види от Бога. Аз съм думата, превърнала се в чудо. В мен са всички мои предшественици. Не е ли достатъчно за едно чудо? Какво повече искате да узнаете? Попитайте сами себе си: има ли някъде по-голямо знамение?“

— Празни приказки — прихна Айдахо.

— И аз не му повярвах — кимна Монео. — Нещо повече, предизвиках го със собствените му думи от Устната История: „Отдавам на по-великата слава на Господа!“

Хви ахна.

— Той просто ми се изсмя — невъзмутимо продължи икономът. — Присмя ми се и ме попита как бих могъл да дам нещо, което вече принадлежи на Бога?

— Ти много се ядоса, нали? — обади се Хви.

— И още как! Господарят Лито го забеляза и рече, че ще ме научи да отдавам почит и слава. После странно защо добави: „Може би ще ти се стори, че си не по-малко чудо от мене.“ — Монео се обърна и погледна през прозореца вляво от себе си, след което заключи: — Боя се, че гневът ме лиши от слух. Оказах се напълно неподготвен.

— Да-а, много е умен — замислено проточи Айдахо.