Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Бе настъпило полунощ, когато старата Луала се прибра.
Гробната тишина и пълната тъмнина цареше в уличката. Само от една отдалечена кръчма, през замърсените стъкла на прозорците проникваше бледа светлина и долиташе шум, причиняван от неколцина пияни.
Внезапно един човек се появи на уличката и се задвижи с дебнещи стъпки покрай къщите. Той не влезе в кръчмата, нито посмя да надникне в нея. Продължи пътя си, докато стигна до колибата на просякинята.
Стигайки там, той се спря и се ослуша. Само бялото на очите му се забелязваше в гъстата тъмнина. Когато човекът, който не бе никой друг освен Горо, разбра, че никой не го наблюдаваше наоколо, се приближи предпазливо до ниската врата, която служеше за вход на колибата. Тя бе затворена с дълго желязо отвътре!
Тогава той се приближи до малкото прозорче и почука тихо на стъклото.
Анунциата, която спеше дълбоко, не чу нищо.
Горо почука по-силно, после като че ли се страхуваше да не бъде открит, хвърли изпитателен поглед наоколо.
— Кой е там? — попита един сух глас.
Негърът погледна зад себе си, забеляза главата на старата просякиня, която се бе показала през малкия отвор на вратата.
— Хе, хе, старо, отвори! — каза той, колкото бе възможно по-тихо. — Горо иска да ви говори.
— Какво виждам? Това е негърът! — каза просякинята.
— Бързо! Няма време за губене!
— Горо… Как, Горо, посред нощ ли? Какво се е случило? — каза старата просякиня през зъби.
После тя облече върху старческото си тяло изтърканата си мантия и слезе.
Едва отвори вратата и негърът се вмъкна в къщата.
— Горо търси Луала около църквата — каза негърът. — Всичко е открито. След няколко часа всичко ще бъде загубено.
— Света Богородице! — произнесе старицата. — Нашият благороден и смел Марино!
— Синьор дълго време не се върна на кораба, Горо скочи във водата и с плуване отиде на остров Сан Николо.
— Не те ще те намерят, ще те познаят! — каза старата ужасена.
— Това стана вече! Себастияно залови Горо и Горо се остави да го заведат при великия капитан.
— А Марино? Какво стана с Марино?
— Той е могъл да се завърне на парахода здрав и читав, както и капитан д’Артенай — отговори Горо бързо. — Никой не подозира присъствието на сеньор във Венеция! Горо е постъпил на служба при великия капитан.
— Ти с ума ли си, Горо? — попита Луала изненадана.
Негърът се засмя, оставяйки да се видят белите му зъби.
— Досега всичко върви добре — каза той. — Великият капитан има доверие в негъра. Горо е останал във Венеция.
— Сега започвам да разбирам какво искаш да постигнеш, но кажи ми какво е загубено?… — попита старата просякиня. — Говори, синко, кажи ми!
— Луала е извикала името на Бертучио тази вечер при залеза на слънцето! Горо е получил заповед да узнае кой е изпуснал този вик. Те знаят вече всичко, и без Горо, който…
— Кой може да ме е видял и чул? — прекъсна го старицата, изненадана.
— Никой друг освен Пиетро! — каза студено Горо.
— Лъже, проклетият негодник! Той не ме е чул, понеже се намираше в тълпата, докато аз стоях зад един стълб на църквата Сан Марко!
— Да, но Папалардо, търговецът на птици, е бил твърде близо до Луала! — подзе Горо.
— И той ме е издал на Пиетро? — попита просякинята.
— Последният го заговорил — отговори негърът, — и Папалардо му казал, че чул вик, който бил изпуснат от Луала.
— Той е толкова глупав, колкото и дебел, този бъбривец! — викна старата.
— Това не ще спаси Луала от карабинерите! — подзе Горо. — Пиетро знае още повече!
— О, Боже! Едно нещастие никога не иде само!
— Горо е успял да подслуша като се разговарят Пиетро и Себастияно, без те да го забележат. Пиетро се хвалеше, че ще спечели сто зекини на сутринта. Той бил проследил Луала и забелязал Анунциата в колибата. За всичко съобщил в палата на дожовете!
Старицата веднага започна да кърши ръцете си, обзета от страх.
В този момент Анунциата, която бе чула шепота в стаята, се показа на прага.
— Горо! — каза тя с развълнуван глас. — Какво се е случило?
— Нищо, мое съкровище, нищо. Успокой се! — каза старата, за да я успокои.
— Нека момичето и старата сеньора последват Горо — каза негърът. — Те трябва да тръгнат веднага! Да не се страхуват от нищо — добави той. — Синьор е на сигурно място. Хайде, да не губим нито минута!
— Ти имаш право, Горо, каза старата, още нерешителна. — Те ще дойдат скоро!
— Да тръгнем!
— Къде?
— Горо ще води!
Старата просякиня повлече младото момиче, което трепереше от безпокойство, покри я с едни стари дрехи и двете излязоха.