Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан видя Пилето, който стоеше сред група въоръжени мъже около един кол, поддържащ покрива над главите на старейшините. Когато очите им се срещнаха, сърцето й падна в петите. Тя сграбчи Ричард за ръкава и се наведе към него.
— Не забравяй, независимо какво ще кажат тези мъже, трябва да се измъкнем оттук, ако искаме да ни остане някакъв шанс да спрем Рал. Ние сме двама, те са много, със или без меч.
Той не й обърна внимание.
— Многоуважаеми старейшини — започна с висок, ясен глас. Тя превеждаше едновременно с него. — Чест е за мен да ви уведомя, че къщата на духовете има нов покрив, който не капе. Също така бе чест за мен да науча хората ви как да правят такива покриви, така че да могат да снабдят с тях и другите къщи в селото. Направих това от уважение към народа ви и не очаквам нищо в замяна. Единственото, на което смея да се надявам, е, че вие сте доволни.
Докато Калан превеждаше, шестимата стояха със строги лица. Щом тя свърши, настъпи дълга пауза.
Най-сетне се обади Тофалар с решителен глас.
— Не сме доволни.
Когато Калан му предаде думите на Тофалар, лицето на Ричард доби мрачно изражение.
— Защо?
— Малко дъжд не може да размие силата на народа на Калните. Твоят покрив може и да не тече, но само защото е направен с хитрост. Както всичко, което правят чужденците. Ние не правим нещата така. Това дава началото на процес, в който чужденците ще ни казват какво да правим. Знаем какво искаш. Искаш да те провъзгласим за един от нас, за да можем да свикаме по твое желание Съвещание. Просто още един хитър номер на чужденец, който иска да измъкне от нас онова, което му е от полза. Искаш да ни въведеш във войната си. Нашият отговор е не! — Той се обърна към Савидлин. — Покривът на къщата на духовете ще стане пак какъвто си беше. Такъв, какъвто са го искали нашите уважавани предци.
Савидлин побесня, но не помръдна. Старейшината, с тънка усмивка върху тънките си устни, се обърна отново към Ричард.
— Сега, когато номерата ти се провалиха — каза той пренебрежително, — ще пожелаеш да сториш зло на народа ни, нали Избухливи Ричард? — Това беше нападка, която трябваше да дискредитира Ричард.
Калан никога не го беше виждала толкова застрашителен. Свирепият му поглед потърси Пилето, след това отново се върна към шестимата под навеса. Тя не смееше да си поеме въздух. Сред тълпата цареше мъртвешка тишина. Той бавно се обърна към тях.
— Няма да причиня зло на народа ви — каза той с равен глас. Чу се колективна въздишка на облекчение, когато Калан преведе думите му. След като всичко утихна отново, той продължи. — Но ще скърбя за онова, което ще го сполети — без да се обърне към старейшините, ръката му бавно се повдигна към тях. — За вас шестимата няма да скърбя. Не ми е мъчно за смъртта на глупците. — Думите му прозвучаха като отрова. Тълпата ахна.
Лицето на Тофалар се изкриви от ярост. Сред тълпата се понесе шепот и ужасени възгласи. Калан хвърли поглед на Пилето. Той сякаш се беше състарил. В огромните му кафяви очи тя прочете искреното му съжаление. Очите им се срещнаха за миг и двамата споделиха мъката си от онова, което и двамата знаеха, че ще помете живота им; в следващия миг погледът му потъна в земята.
С внезапно рязко движение Ричард се извърна към старейшините, изваждайки Меча на истината. Това стана толкова бързо, че почти всички, включително и старейшините, отскочиха изненадани назад, след което замръзнаха на място, шестте лица отразяваха парализиращия ги страх. Тълпата започна да отстъпва; Пилето не помръдна. Калан се страхуваше от гнева на Ричард, но в същото време го разбираше. Реши да не се бърка, но да направи необходимото, за да защити Търсача, каквото и да направеше той. Никой не смееше да помръдне; единственият звук в мъртвешката тишина беше отчетливият звън на стомана. Със стиснати зъби Ричард показа блестящия меч на старейшините, острието му беше на няколко инча от лицата им.
— Имайте куража да направите една последна услуга на своя народ — гласът му обля тялото на Калан с ледена вълна. Тя превеждаше по инерция, твърде объркана, за да може да направи нещо друго. После най-неочаквано той завъртя меча, като го хвана за острието и обърна дръжката към старейшините.