Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— И аз така мисля… знаех, че трябва да има нещо повече! Да, това е толкова разумно. — Усмивката й беше като свещ, трептяща в тъмнина. — Дали там не съм те видяла? На друг свят. Да питаш за него…
— Аз наистина питах за него! Затова се върнах. Излиза, че вие сте била тази, която ми каза за него… Че той обича друга. Че още не е свършено, че той има нужда от мен. — Тя повиши глас, за да потисне съмненията си. — Но откъде знаете това? Можем ли да помним онова, което казваме и виждаме? Мен никога не са ме питали.
— Да, можем да го запомним. Съвсем ясно. — Тя се усмихна при споменава една ясна гледка. — На мен ми се случва доста често, затова чувствам, че съм нужна тук. Аз може би съм единствената, на която могат да се задават въпроси за Карбънкъл. Затова започнах да подозирам, че сме нещо повече, отколкото се твърди. Как може Хедж да не знае, че онова, което нравим, е истина?
— Има много неща, за които те лъжат. — Нимфите… истинската причина, поради която не ни искат в Карбънкъл, така че никой да не може да провери, че те лъжат за нимфите. И за много други неща. Но ние можем да променим това сега, когато знаем истината. Когато чуждоземците си отидат…
Муун почувства погледа си притеглен от маската на стената. Ще приемат ли световете една сибила за кралица? Тръпка на възбуда мина по нервите от гръбнака до края на пръстите. — Фейт, при транса вие казахте… вие казахте, че мога да стане кралица. Какво означава това?
— Това беше преди години… — Фейт притисна ръка към сензорното си око. — Предполагам, че съм искала да кажа, че приличаш на Еъриенрод. — Тя свали ръка и погледна към маската на стената. — А… може би не. Аз те извиках да се върнеш. Спомням си чувството, че трябва да те извикам. Не разбирах защо. Ако ти участваш в надбягването с другите в деня на избора… кой може да каже? Може и да бъдеш избрана за кралица.
— Колко време има до избора?
— Той е в деня преди Маскената нощ… вдругиден.
Муун хвана треперещите си ръце и почувства приток на сигурност да нахлува в нея. Това е причината. Затова дойдох. Да направя истинската Промяна, да разкъсам този порочен кръг… Когато възможността запали у нея огъня на надеждата, тя се взря в маската на Лятната кралица.
Но това няма да спаси Спаркс. Огънят на откровението угасна в студените води на истината. Не може да има прераждане без смърт. Тя няма да има никаква власт, докато не умре Снежната кралица… Но нали затова дойдох! Тя гневно поклати глава. Фейт я погледна скептично.
— Аз дойдох да намеря Спаркс, да го спася, ако мога. Ако все още има нужда от мен, ако ме иска… — Тя заекна.
— Знаеш ли… какъв е станал?
— Да. Зная. Всичко зная. — Тя почувства как се изпълва със злоба. — Старбък.
Фейт кимна, лицето й помръкна. Тя притегли котката в скута си.
— Той вече не е момчето, което познаваш. Но и ти не си момичето, което той е оставил в Лятото. Той наистина се нуждае от теб, Муун, ужасно се нуждае. Той винаги се е нуждаел, иначе нямаше да се обърне към Еъриенрод. Намери го, спаси го, ако можеш. За мен това има голямо значение.
— И за мен. — Муун се отблъсна от масата. — Но не зная как да го намеря. Затова съм дошла при вас. Можете ли да ми помогнете, можете ли да го доведете тук? Почти не остана време. Днес и още два дни, докато той умре… три дни за търсене из целия град.
— Зная. — Фейт поклати глава и погледна надолу. Но той идва тук по свое желание, не по мое. А аз не зная… Почакай. Има друга, която го вижда по-често от мен. Казва се Тор Стархайкър. Държи казиното „Персийпион“. Тя самата също се нарича Персийпион. Потърси я. Самичка ли си тук?
— Не. — Муун се усмихна. — Имам си някой. — Сети се, че го беше оставила самичък повече време, отколкото възнамеряваше. — Трябва да се връщам и да му кажа какво научих. — Муун стана, изпълнена със съмнения. — Благодаря ви за помощта. Благодаря ви, че сте била приятел на Спаркс, когато аз бях далеч. — Тя желаеше да има повече време, за да пита за още много неща. — Нека богинята те благослови — каза тя свенливо.
— Нека благослови всички нас. Но теб специално. — Фейт също се усмихна.
Муун погледна за последен път маската на Лятната кралица и излезе.
Муун най-после достигна мебелираната къща, където бе оставила Б.З. и се втурна през остъклената врата, задъхана от вълнение и облекчение.
— Муун! — Б.З. стоеше в тясното коридорче с изпокъсана риза, наполовина измъкната от панталона. До него стоеше хазайката му. Б.З. се промъкна покрай нея, за да посрещне Муун. Прегърна я, целуна я.
— О-о, богове! Къде по дяволите беше? Помислих си…