Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Искам да оставя едно съобщение за Нинив и Елейн — каза той. — А тази жена… — Той примигна. Ларен я нямаше никаква. Кой да си помисли, че дебелана като нея ще може да се движи толкова бързо? — Все едно, искам да им оставя бележка. — Той изведнъж се стегна и попита предпазливо: — Всъщност вие приятелки ли сте с тях?
— Не точно — каза хубавелката. — Аз съм Джолайн, а това е Теслин. А ти си Мат Каутон. — Стомахът на Мат се сви. Девет Айез Седай в палата, а той да се натресе точно на двете пратенички на Елайда. При това едната от тях Червена. Не че имаше от какво толкова да се бои. Той опипа лисичата глава под дрехите си.
Оная, дето ядеше дренки — Теслин — пристъпи към него. Тя според Том беше Заседателка, въпреки че и Том не разбираше какво ще търси една Заседателка тук.
— Щяхме да сме им приятелки, ако можехме. Те наистина имат нужда от приятели, Мат Каутон, както и ти. — Очите й го гледаха остро.
Джолайн пристъпи към него и сложи ръка на ревера му. Да беше друга, щеше да приеме усмивката й за подканяща. Тая обаче беше от Зелената Аджа.
— Стъпили са на опасна почва и са слепи за онова, което лежи пред нозете им. Знам, че ти си им приятел. Можеш да го покажеш, като им кажеш да изоставят тази глупост, преди да е станало твърде късно. Глупавите деца, когато прекалят, ги наказват много строго.
На Мат му се дощя да отстъпи — Теслин бе застанала толкова плътно до него, че почти го докосваше. Вместо да го направи обаче, той се ухили нахално. У дома това винаги му навличаше неприятности, но сега му се стори съвсем уместно. Заровете в главата му не можеше да имат нищо общо с тези две жени, иначе отдавна щяха да престанат да се въртят. А и медальон си имаше все пак.
— Според мен, те си гледат достатъчно добре в краката. — Нинив имаше ужасна нужда да й шибне някой пет-шест пръчки по задника, а Елейн още повече, но той нямаше да търпи тази жена да му говори така пренебрежително за Нинив. Ако това означаваше, че трябва да защити и Елейн, така да е. — Може би вие трябва да спрете с глупостите си. — Усмивката от лицето на Джолайн изчезна, но пък я замести тази на Теслин, остра като бръснач.
— Ние наистина знаем доста за теб, Мат Каутон. — Май беше готова да одере някого жив и който й паднеше подръка, щеше да свърши работа. — Тавирен си бил, разправят. С доста опасни връзки. Това май не са само празни приказки.
А лицето на Джолайн стана ледено.
— За младеж в твоето положение, младеж, който иска да си гарантира бъдещето, най-доброто щеше да е да подири закрилата на Кулата. Не е трябвало изобщо да я напускаш.
Стомахът му се сви още повече. Какво ли още знаеха за него тия двете? Със сигурност едва ли знаеха за медальона. Нинив и Елейн знаеха, а също и Аделиз и Вандийн, и Светлината знаеше само на кого още бяха казали, но със сигурност не и на тези двечките. Колкото до него самия, имаше нещо много по-лошо от това, че беше тавирен, или от лисичата глава, или дори от връзката му с Ранд. Ако знаеха за проклетия Рог…
Изведнъж някой го издърпа от тях така силно, че той се олюля и за малко да си изтърве шапката. Тънка жена с гладко лице и почти бяла коса, събрана на тила, го беше хванала за ръкава и за другия ревер. Теслин инстинктивно го хвана по същия начин от другата страна. Беше или Аделиз, или Вандийн, те бяха сестри — истински сестри, а не Сестри Айез Седай — и си приличаха като близначки; така и не можеше да отличи със сигурност едната от другата. Двете с Теслин се загледаха сърдито, като две котки, спипали една и съща мишка.
— Няма нужда да ми късате дрехата — изръмжа той. — Дрехата ми! — Не беше сигурен дали го чуха. Макар и с лисичата глава на гърдите си, не можеше да се осмели да отскубне впилите им се в дрехата му пръсти — освен ако не се наложеше.
Още две Сестри придружаваха въпросната сестра, която и от двете да беше тя, въпреки че на едната от тях, тъмнокоса набита жена с питащ поглед, това личеше само по пръстена на Великата змия и по шала с кафявите ресни. Изглеждаше съвсем малко по-възрастна от Нинив и той се сети, че трябва да е Сарейта Тамарес, издигната в Айез Седай преди една-две години.