Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Върколак! Думата изпълзя някъде дълбоко от съзнанието й. Коглайн ги беше предупредил за съществата на мъглата, когато те четиримата се бяха свили в скалите на хребета и бяха наблюдавали лагера на гномите паяци. Разпръснати по цялото протежение на мочурището Оулдън. Възползвали се от слабостта на други същества, подлъгвали ги, изсмуквали жизнените им сокове.
Девойката от Вейл се изправи и несигурно тръгна бавно напред. Нещо се движеше в мъглата заедно с нея — сянка, неясно очертана, размазана, черна като нощта. Върколак. Тя се забърза. Остави се краката да я водят. Беше безвъзвратно загубена, но не можеше да остане там, където беше. Трябваше да продължава да върви. Помисли си за онези, които я бяха изоставили. Щяха ли да я потърсят? Дали щяха да могат да я открият в тази стена от мъгла? Едва ли; Тя не можеше да разчита на това. Тя сама трябваше да намери пътя. Трябваше да се измъкне оттук. Някъде отпред мъглата все някога щеше да изчезне, а мочурището да свърши. Тя просто трябваше да продължи да върви, докато се измъкне, докато се освободи от сковаващата мъгла.
Ами ако мочурището не пожелаеше да я освободи?
Спомените й отново оживяха в движещата се на талази мъгла, която се виеше около нея, дразнеше я, подмамваше я. Ускори ход. Опита се да не им обръща внимание. Усещаше, че някъде съвсем наблизо, сянката също се забърза, нищо че не я виждаше. Колко ужасно противно беше това усещане на чуждо присъствие.
Опита се да си представи как изглежда нещото, което я преследваше. Що за същество беше Върколакът? Беше й се появило с образа на Аланон. Дали пък това не беше номер на мъглата и игра на въображението й? Поклати объркано глава.
Нещо малко и влажно се шмугна под краката й и изчезна в мрака. Тя се отдалечи от него и се спусна по широк наклон в широка блатна падина. Ботушите й затънаха в мочурлива почва. Подгонени от вятъра треви шибаха краката й, увиваха се около тях. Усети неприятната несигурност на почвата. Забави крачка. Тръгна обратно към края на мочурището. В дъното на падината имаше плаващи пясъци. Те щяха да я всмучат и погълнат. Тя трябваше да се измъкне оттук и да намери по-твърда, по-суха земя. Мъглата я беше обгърнала плътно. Не й позволяваше да види пътя, по който да се измъкне. Все още нямаше представа накъде се движи. Знаеше само едно единствено нещо — тя просто се въртеше в кръг.
Продължаваше да върви. Мъглата на тресавището Оулдън се движеше и напластяваше в тъмната нощ. Във влагата танцуваха сенки. Върколаци. Вече не един, а много. Брин не откъсваше очи от тях, следваше гъвкавите им движения. Плуваха като риби в лунни води. Забърза се. Промъкваше се край високата блатна трева и се движеше по по-високите части. Съществата продължаваха да я преследват. Тя обаче нямаше да им се остави. Съдбата й беше отредила друга участ.
Продължи бързо напред. Започна да тича. Лудите удари на сърцето й и пулсирането на кръвта биеха глухо в ушите й. Гняв, страх и решителност. Всичко се сливаше в едно и я тласкаше напред. Стигна до лек наклон в мочурището и изпълзя на малко възвишение, обрасло с висока трева и храсталаци. Понамали ход и се огледа. О, не. Не може да бъде!
Сенки! От всички страни сенки!
Висока, суха фигура се появи от мъглата пред нея. Загърната беше с наметало на планинец. Огромен меч висеше на гърба. Брин се стъписа. Роун! Това беше Роун! Правеше й знаци с ръце. Молеше я да го приближи. Брин протегна ръка към планинеца. Прииска й се да го докосне.
В един миг нещо я спря.
Премигна с очи. Роун? Не!
Разбра измамата. Причерня й пред очите. Заля я гневна вълна. Не Роун Лий беше видяла, а Върколака. Не се беше отказал да я преследва.
Той се приближи. Едно видение — трептящо и изплъзващо се. Наметалото и мечът се свлякоха на земята — част от мъглата, през която минаваше. От планинеца не беше останало нищо. Останала бе само една сянка — огромна и променяща се. Тя бързо се уплътни. Гигантско туловище, приклекнало на яки задни крака, които завършваха с криви животински нокти. Грамадни предни крайници — уродливи, покрити с щръкнала гъста четина. Главата — набръчкана и разкривена около зинали челюсти, които разкриваха лъщящи бели зъби.