Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Свила се зад група от камъни заедно с Роун, Кимбър и Коглайн, тя гледаше в основата на хребета, където се намираше лагерът на гномите паяци в края на тресавището Оулдън. Лагерът се състоеше от импровизирани колиби и ровове и се простираше между най-ниската част на Тофър Ридж и тъмнината на тресавището. Тук там в мъглата горяха огньове. Светлината на ленивите им разхвърляни пламъци с мъка си пробиваше път през мрака. Уродливите приведени сенки на обитателите на лагера се мержелееха в размазаните проблясъци на огньовете. Чудноватите им гротескни туловища бяха покрити със сивкава козина и те се движеха ниско приведени на четири крака във високата посърнала трева, прегърбени същества без лица. Събираха се на големи групи в края на тресавището и скандираха монотонно в нощта.
— Призовават черните сили — беше им обяснил Коглайн, когато ги доведе в укритието. — Първични същества са те, гномите. А гномите паяци са най-невежи от всички. Вярват в духове и зли сили, които се появяват от други светове със смяната на сезоните. Призовават ги, защото вярват, че те ще им дадат сила, и същевременно се надяват, че тази сила няма да се обърне срещу тях самите. Ха! Суеверни глупаци!
Понякога обаче наистина се появявали зли същества, им каза Коглайн. В тресавището Оулдън имало невероятно злобни и ужасни същества, също като в горите на Волфсктааг — творения на други светове и загубени магии. Наричали ги върколаци. Живеели сред мъглите. Видът им бил отвратителен. Подмамвали тялото и духа, впримчвали по-слаби от тях човешки същества и изцеждали живота от телата им. Върколаците не са нещо въображаемо, увери ги мрачно Коглайн. Точно от тях искали да се предпазят гномите паяци, защото те били любимата храна на Върколаците.
— Сега, когато есента си отива и зимата приближава, гномите слизат в тресавището и призовават мъглата да не се вдига — шепнеше хрипкаво старецът. — Въобразяват си, че зимата няма да дойде, ако не правят това. Суеверни глупаци! Всяка есен идват тук и остават почти цял месец. Слизат от билото, правят множество лагери, настъпва масово преселение. Призовават денонощно черните сили, за да може зимата да ги предпази от зверовете. — Усмихна се съзаклятнически и намигна. — Има ефект. Върколаците се хранят с тях през целия този месец, разбирате ли. Похапват си достатъчно от тях, че да им държи сито през цялата зима. След това изобщо не им трябва да се катерят до билото.
Коглайн знаеше как може да намери гномите паяци. При падането на нощта малката група се запъти на север към подножието на хребета. Вървяха, докато най-после видяха лагера на гномите. После Кимбър Бо им обясни какво щеше да последва.
— Мечът ти, Роун, ще бъде в тях. Меч като твоя, намерен във водите на Чард Раш. Те са решили, че е талисман, който им е изпратен от техните черни сили. Въобразяват си, че той ще ги предпазва от Върколаците. Трябва да открием къде са го скрили и да го откраднем.
— Как ще направим това? — попита Роун. Докато стигнат до лагера той не беше говорил за нищо друго. Изцяло беше подвластен на силата на меча.
— Уиспър ще го открие — отвърна момичето. — След като подуши миризмата ти, той ще проследи меча, независимо къде е скрит. Веднага след като го намери ще се върне при нас и ще ни отведе до скривалището.
И така, Уиспър подуши миризмата на планинеца и тръгна в нощта. Изчезна безшумно почти мигновено. Четиримата от Хартстоун зачакаха завръщането му, скрити в сенките на влажната нощ и сред зловонието на долчинката. Ослушваха се и чакаха. Блатният котарак все не идваше. Тръгнал беше много отдавна.
Брин затвори очи и се помъчи да прогони умората. Опита се да изключи от съзнанието си монотонното скандиране на гномите паяци. Повтарящ се, кух звук, който не преставаше. На няколко пъти, когато се заслушваше, някъде от мъглата наоколо до нея долитаха крясъци — пронизителни, отсечени, изпълнени с ужас. Заглъхваха почти веднага, но скандирането не спираше…
Една огромна чудовищна сянка изскочи точно пред нея. Тя се стресна и извика.