Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Това донякъде се дължеше на неотлъчното присъствие на Стайтис. Джеър беше убеден, че не греши. През целия път виждаше тъмната фигура на муелрета непосредствено пред себе си. Усещаше как зелените очи на съществото непрестанно шареха, търсеха го, наблюдаваха го. Чакаха. И Джеър, също като Слантър, не вярваше на муелрета. Независимо от обещанията на Стайтис да им помогне, Младежът от Вейл беше сигурен, че зад думите на гущера се криеше твърдото му намерение да добие надмощие над магията на елфите, която Джеър притежаваше. Каквото и да се случеше, съществото не смяташе да се отказва от тази сила. Толкова убеден беше в това, че тръпки го побиваха. Прекараните в затвора на Дън Фий Арън дни го преследваха като ужасен призрак, от който никога не можеше да се отърве напълно. За този призрак беше виновен Стайтис и пак Стайтис щеше да върне този кошмар. Сега Джеър уж беше свободен от муелрета, но не можеше да се освободи от чувството, че коварното съществото го държеше някак си в ръцете си.
Призори обаче умората притъпи подозрителността и страха на Младежа от Вейл и той се улови, че мисли за Брин. Виждаше лицето й такова, каквото го беше видял два пъти в Кристала на виденията — първия път покрусено от някаква неописуема тъга, втория път застинало от страх при вида на собствения й изкривен лик в образа на някакво видение. И двата пъти обликът й се беше появил толкова мимолетно, че той не успя да придобие по-пълна представа за онова, което й се беше случило. Усещаше, че много неволи бяха сполетели сестра му — някои, от които ужасни. Почувства невероятна празнота, докато мислеше за нея. Толкова отдавна беше напуснала и Вейл, и него. Впуснала се беше в едно издирване, което би могло да я погуби, както беше казал Кралят на Сребърната река. Странно, но той като че ли изпитваше чувството, че вече я е загубил. Разстоянието и времето, които ги разделяха, му изглеждаха странно уголемени от развоя на събитията след раздялата им. Толкова много неща се бяха случили и той вече беше толкова различен от младежа, който беше навремето.
В един момент празнотата се превърна в болка. Какво щеше да стане, ако Кралят на Сребърната река го беше надценил, ако не беше преценил правилно възможностите му? Ами ако се провалеше и загубеше Брин? Прехапа устни. Мъчеше се да прогони мисълта и се молеше горещо това да не се случи. Братът и сестрата бяха силно привързани един към друг. Свързваше ги кръвта, свързваха ги общите изживявания, споделените интимни мисли, взаимното разбиране, грижата един за друг, и на първо място обичта.
Вървяха през здрача на ранното утро. При пукването на зората Стайтис ги поведе нагоре между скалите. Оставиха зад гърба си Сребърната река, вяла и омърлушена в оковите на коритото си. Навлязоха навътре между скалите. На изток слънчевите лъчи пробиха сивкавия здрач над билото на планината — ярки, ослепително златисти струи, които заблестяха през пукнатините и процепите на скалата като внезапно лумнал огън. Мъжете се изкачваха към този огън. Най-неочаквано се озоваха в тъмната сянка на скала. Пред очите им зейна отвор на огромна пещера.
— Песстерите на носста! — изсъска тихо Стайтис.
Входът на пещерата приличаше на широко отворена челюст, неравен и пропукан по краищата като криви проядени зъби. Вятърът свистеше по планинските хребети и оставяше чувството, че излиза направо от пастта на пещерата. Пред входа лежаха безразборно разпръснати сивкаво-белезникави клони на дървета, сякаш избелени и обезличени от годините и прищевките на сезоните, Джеър ги погледна по-отблизо и се вцепени. Това бяха кости, разхвърляни, натрошени, лишени от живот.
Гарет Джакс застана пред Стайтис:
— Мога ли да знам с какво ще осветим тази непрогледна тъмнина, муелрет? Имаш ли някакви факли?
Стайтис се изсмя хрипкаво и злобно:
— В тази песстера не горят факли, малки приятели. Трябва ни магиясс!