Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
На третия ден слънцето се показа, ярко и топло. Започна да се прошмугва дружелюбно през сплетените клони на дърветата и да хвърля пъстроцветни сенки върху просмуканата от дъждовете почва. Пред очите им изникна тъмния силует на Рейвънсхорн — голи скали, които стърчаха над короните на дърветата. Цяла сутрин вървяха упорито към планината. Продължиха и следобеда. Едва привечер стигнаха в подножието и започнаха да изкачват ниските й склонове. Слантър им даде знак да спрат.
— Имаме проблем — заяви той сухо. — За да прекосим тези планини ще са ни нужни дни, а може би и седмици. Единствената ни друга възможност е да тръгнем нагоре по течението на Сребърната река към Извора на рая. Бихме могли да успеем, ако сме предпазливи, но рано или късно ще трябва да минем точно под Греймарк. Изключено е Черните скитници да не ни забележат.
Форейкър се намръщи:
— Невъзможно е да няма друг път, по който да се промъкнем незабелязано.
— Няма такъв път — изръмжа гномът. — Ако имаше, щях да знам.
— Не можем ли да следваме течението на реката, докато доближим Греймарк, а после да преминем през планината? — попита Хелт. — Няма ли начин да стигнем дотам от друга страна?
Гномът поклати глава:
— Не и от мястото, където се намираме. Греймарк е разположен на скална издатина, от която се вижда цялата местност наоколо — Рейвънсхорн, Сребърната река, всичко. Скалата е гола и открита. Няма абсолютно никакво прикритие. — Погледна Стайтис, който седеше и слушаше. — Точно затова Греймарк е любимото място на гущерите. Там нищо не може да изпълзи до тях.
— Значи ще трябва да вървим през нощта — каза тихо Гарет Джакс.
Слантър отново поклати глава:
— Това би било истинско самоубийство. Всички скали са отвесни, а пътеките тесни и охранявани. Абсурд да се справим. Само ще си счупим вратовете.
Настъпи дълго мълчание.
— Е добре де, ти какво предлагаш? — попита най-после Форейкър.
Слантър сви рамене.
— Нищо. Аз си свърших моята работа — доведох ви дотук. Останалото си е ваш проблем. Може би момчето ще може да ви прекара пак с магията на песента си. — Погледна въпросително Джеър. — Какво ще кажеш — способен ли си да пееш половин нощ?
Джеър се изчерви.
— Трябва да има начин, по който да се промъкнем край стражата, Слантър!
— Е, за мен няма проблем — изсмя се гномът. — Но на всички вас сигурно ще ви бъде трудничко.
— Хелт може да вижда през нощта… — обади се Форейкър, като обмисляше положението.
Гарет Джакс го прекъсна и погледна Стайтис:
— Ти какво предлагаш, муелрет? Това е твоят дом. Какво би направил ти на наше място?
Стайтис присви тесните си очи:
— Търссете сси ссами ваш път, малки хора. Потърссете сси помошта на някой друг глупак. Осставете ме на мира!
Гарет Джакс го гледа съсредоточено известно време; после безмълвно се доближи до него. Сивите очи бяха толкова студени, че Джеър неволно отстъпи крачка назад. Майсторът на бойните изкуства заби показалец в загърнатото с плащ тяло на муелрета.
— Ти май искаш да кажеш, че присъствието ти тук е вече абсолютно безполезно, а? — изсъска през зъби той.
Муелретът се сви в наметалото си, а в очите му проблясна злобно пламъче. Той обаче нямаше власт над Майстора на бойните изкуства. Гарет Джакс стоеше без да помръдва и чакаше.
После гущерът издаде скрибуцащ звук и раздвоеният му змийски език се стрелна напред:
— Ште ви помогна, ако ме пусснете на ссвобода — прошепна той. — Ште ви прекарам през мяссто, където никой няма да ви види.
Членовете на групата мълчаха и се споглеждаха. Не знаеха какво да правят.
— Не му вярвайте — извика Слантър.
— Глупав малък гном не мозе да ви помогне ссега — иззлобя Стайтис. — Нуздаете ссе от моя помошт, малки приятелисс. Знам пътишта, по които никой друг не мозе да мине.
— Какви пътища знаеш? — попита Гарет Джакс, който все още се владееше.
Муелретът обаче продължи да упорства:
— Първо ми обештайте да ме пусснете на ссвобода, малки хора. Обештайте.
Мършавото лице на Майстора на бойните изкуства остана безизразно. Не издаваше какво мисли.
— Ако ни отведеш до Греймарк, ще бъдеш свободен.
Слантър се намръщи неодобрително и се изплю на земята.
Всички чакаха отговора на Стайтис. Муелретът обаче като че ли разсъждаваше и мълчеше.