Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Ш-ш-т, момиче! — смъмри я Коглайн, притиснал кокалестата си ръка върху устата й. — Това е котката, не виждаш ли?
Едрата глава се очерта в тъмнината. Блестящите сини очи премигваха лениво, докато Уиспър се придвижваше гъвкаво към Кимбър. Момичето се наведе и прегърна котарака, погали го нежно и му прошепна нещо в ухото. Говори известно време с блатния котарак, а той се търкаше и умилкваше около нея. После Кимбър се обърна към тях. Очите й горяха от възбуда.
— Уиспър е открил меча ти, Роун!
Планинецът моментално се приближи.
— Заведи ме веднага в скривалището, Кимбър — помоли той. — Ще имаме оръжие, с което ще можем да се изправим пред Черните скитници и пред всяка зла сила, която им е подвластна!
Брин се опита да потисне горчивината, която внезапно я заля. Роун вече беше забравил, че Мечът не му беше помогнал да предпази Аланон от смъртта, помисли си тя. Той просто беше обсебен от нуждата да го притежава.
Коглайн им махна да се приближат, а Кимбър каза нещо бързо на Уиспър. Започнаха да се спускат към лагера на гномите. Смъкнаха се приведени в сенките на възвишението, където се бяха скрили. Светлината на огньовете почти не достигаше до мястото, където се движеха и те бързо напредваха към целта. Брин не можеше да се отърве от предупрежденията, които не й даваха покой и й нашепваха, че тя трябва да се върне, че там, накъдето бяха тръгнали, не ги очакваше нищо добро. А девойката от Вейл непрестанно си повтаряше наум — твърде късно, твърде късно.
Доближиха до лагера. Светлината на огньовете осветяваше все по-силно пространството наоколо и те започнаха да различават по-ясно приведените фигури на пълзящите около колибите и рововете същества. Те наистина приличаха на паяци. Външният им вид беше отвратителен и отблъскващ. Целите бяха покрити с козина, с пронизващи и тесни очи, прегърбени, сякаш възкресени от някакъв запокитен в най-далечните кътчета на паметта кошмар. Ужасно много бяха на брой. Появяваха се изневиделица и после също тъй бързо изчезваха в мрака. Говореха някакъв странен, нечовешки език. Непрекъснато се събираха пред стената от мъгла и скандираха глухо и ритмично.
Блатният котарак и четиримата му спътници се промъкваха безшумно по края на лагера, заобикаляха го от далечната му страна. Мъглата се носеше край тях на валма. Откъсваше се от стената, която висеше неподвижно над празния простор на мочурището. Беше влажна и лепкава, противно топла. Брин безуспешно се мъчеше да се освободи от нея.
Уиспър, който вървеше пред тях, внезапно спря и потърси с очи господарката си. Брин се потеше обилно и правеше отчаяни опити да се ориентира. Тъмнината беше наситена със сенки и движения, с топлината на есенната нощ и с монотонното скандиране на гномите паяци пред тресавището.
— Трябва да слезем в лагера — чу тя тихия възбуден глас на Кимбър.
— Сега ще ги видим как скачат — изхили се весело Коглайн. — Стойте надалеч от тях, когато го направят!
Момичето каза нещо на Уиспър и той се запъти към лагера на гномите. Като пристъпяше безшумно през мъглата, гигантският котарак се насочи към най-близките колиби и ровове. Кимбър, Коглайн и Роун го последваха ниско приведени. Брин се повлече след тях като се оглеждаше предпазливо наоколо.
Вляво от нея се движеха същества извън обсега на светлината от огъня. Те пълзяха във високата трева край група скали. Вдясно зад тях се появиха и други. Те пристъпяха бавно към скандиращите и към стената от мъгла. Пушек от огньовете влезе в очите на Брин, примеси се с мъглата, щипещ и заслепяващ. Изведнъж девойката от Вейл престана да вижда. Обзе я гняв и страх. Очите й се насълзиха и тя започна да ги търка…
Пронизителен вик раздра внезапно тъмнината, извиси се над монотонното скандиране и всичко наоколо замръзна. Гном паяк изскочи от сенките пред тях. Той панически се мъчеше да се спаси от блатната котка, която се беше появила на пътя му. Уиспър се хвърли с вой, отметна бягащия гном встрани, сякаш беше перце и заедно с него разпръсна още петима-шестима, препречили пътя му. Кимбър се понесе след огромния котарак, лека и бърза като стрела. Коглайн и Роун я последваха. И двамата викаха като обезумели. Брин хукна след тях и полагаше неимоверни усилия да не изостава.
Водени от блатната котка, четиримата се втурнаха в центъра на лагера. Гномите паяци се носеха край тях, космати, уродливи сенки, които бръщолевеха нещо на техния си език, крещяха и търсеха къде да се скрият. Малката група от Хартстоун се стрелна край най-близкия огън. Коглайн намали ход и зарови в кожената торба, прикачена на колана му. Извади шепа черен прах и го хвърли в пламъците на огъня. Мигновено последва взрив, който разтърси долината. Към небето изригна гейзер от искри и горящи парчета дърво. Монотонното скандиране пред стената от мъгла заглъхна. Гномите в лагера се развикаха пронизително. Четиримата се стрелнаха край друг огън и Коглайн отново хвърли черен прах в пламъците. Земята отново изригна и освети ярко нощта. Гномите се разбягаха във всички посоки. Далеч напред Уиспър се носеше направо през светлината на огньовете като огромен призрак. Накрая се изкачи на грубо скована платформа, която се извисяваше близо до стената от мъгла. Тя се разцепи и се сгромоляса шумно под тежестта на звяра. Множество делви, гравирани дървени съдове и блестящи оръжия се разпиляха по земята.