Молитвената песен

— Мечът! — провикна се Роун над вдигнатата от викащите гноми олелия и се втурна напред, като отблъскваше встрани уродливите тела, които се мъчеха да го спрат. Миг след това той застана до Уиспър и грабна от разпилените предмети тънко черно като абанос оръжие.

— Лий; Лий! — извика планинецът, размаха победоносно Меча на Лий над главата си и отблъсна група гноми, които се нахвърлиха отгоре му.

Коглайн щедро сипеше черния прах в пламъците на гномските огньове и всичко наоколо трещеше от взривове. Цялата долина беше залята от ярка жълта светлина, която се издигаше от почернялата обгоряла пръст. Високата трева пламна. Пушеци и мъгла се смесваха и се понасяха като плътна стена през лагера. Скоро всичко изчезна от погледа. Брин тичаше след другите, които я бяха забравили в еуфорията на битката, и все повече изоставаше. Те бяха напуснали вече платформата и се носеха обратно към хребета. Размазани тъмни фигури в сивкавите димни облаци и мъгла. Тя почти не ги виждаше.

— Роун, почакай! — извика отчаяно Брин.

От всички страни беше заобиколена от бягащи гноми паяци, които крещяха неистово. Някои от тях протягаха косматите си крайници към нея. Кривите им пръсти се вкопчваха в дрехите й и ги раздираха. Обезумяла, тя с мъка се изтръгваше от яките им крайници и продължаваше да тича, с надеждата, че ще настигне останалите от малката група. Паяците обаче бяха безброй. Бяха навсякъде около нея. Загубила всякаква надежда, Брин започна да пее песента на желанията. Оглушителният й вик ги отблъсна от нея и те побягнаха, като надаваха пронизителни писъци на ужас.