Вярата на прокудения

Мъжът продължаваше да хвърля погледи на Ничи, явно подозирайки, че нещата са извън обсега на Ричард. Напрегнатите й сини очи можеха да накарат всеки, пречил се пред тях, да потръпне.

— Приемаме предложението ти — обяви тя без капка колебание или несигурност. — Убедена съм, че сделката е честна.

Мъжът въздъхна притеснено.

— Нямам толкова пари у мен. Ще отида до къщи да взема. — Той посочи с пръст през рамо. — Ей там, оттатък плевнята, ако бъдете така любезни да ме изчакате.

Ничи кимна и той забърза нататък, не толкова поради желанието си да осъществи сделката, помисли си Ричард, колкото нетърпелив да се махне от погледа на Ничи.

Той се обърна към нея, усети как лицето му пламва.

— За какво е всичко това? — През полуотворената врата на плевнята забеляза, че тълпата от хора, които ги бяха последвали, още не са се разотишли.

Тя не обърна внимание на въпроса му.

— Събирай си багажа — каквото можеш да носиш. Щом се върне човекът, тръгваме.

Ричард отмести гневния си поглед от нея. Тръгна да си събере багажа, оставен до седлото на Момче, и започна да напъхва всичко, което можа, в раницата. Върза меховете за вода на кръста си, а самарите на конете метна на раменете си. Беше сигурен, че собственикът на плевнята няма да протестира, че не е получил самара заедно с другите неща. Докато той правеше всичко това, Ничи напъха част от нещата в своята раница — колкото можеше да носи. Когато мъжът се върна с парите, ги подаде на Ричард. Ничи протегна ръка.

— Аз ще ги взема.

Той още веднъж погледна Ричард, после й ги даде.

— Добавих и сребърните пенита, с които ми платихте. Това е всичко, което имам, кълна се.

— Благодаря — отвърна Ничи. — Много щедро от страна да споделиш собствеността си с другите. Така желал Създателят.

Без да каже нито дума повече, Ничи се обърна и излезе от сумрачната плевня.

— Така постъпвам аз — измърмори човекът. — Създателят няма пръст в тая работа.

Навън Ничи започна да раздава парите, които току—що бе взела за конете. Хората се блъскаха около нея, докато тя им говореше, разпитваше ги. След малко потъна зад ъгъла на плевнята.

Ричард потупа Момче по челото, намести самара на рамото си и се извърна към изуменото лице на съдържателя. Двамата се спогледаха безпомощно.

— Надявам се ти е добра съпруга — накрая рече мъжът.

Ричард искаше да му каже, че Ничи е Сестра на мрака, че той е неин пленник, но накрая реши, че няма смисъл. Ничи му бе дала ясно да се разбере, че той е Ричард Сайфър, нейният съпруг, а тя е Ничи Сайфър, съпругата му. И го бе предупредила да се придържа към тази история — заради Калан.

— Просто е щедра — отвърна Ричард. — Затова се ожених за нея. Обича да помага на хората.

Ричард чу женски плач и крясъци. Хукна към полуотворената врата и изскочи навън. Наоколо нямаше никого. Изтича към ъгъла, откъдето се чу викът. Шестима мъже бяха повалили Ничи на земята, едни я налагаха с юмруци, докато тя безпомощно размахваше ръце. Други я опипваха, търсейки кесия с пари. Биеха се помежду си за парите, които не бяха спечелили, преди още да ги вземат от ръцете й. Наоколо в кръг се бяха насъбрали жени, мъже и деца — лешояди, очакващи плячката си.