Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Кловис, очевидно ужасен от перспективата да види как самата справедливост се стоварва отгоре му, хукна по съседната уличка — по-тясна и с по-малко народ. Този път Оба бе по петите му. Сграбчи го за рамото и го завъртя. Онзи се препъна. Размаха ръце безпомощно в опит да се задържи на крака и в същото време да избяга.
Ококори очи. Най-напред от изненада, после поради силата на сграбчилата го за шията мощна ръка. През здравите като менгеме пръсти на Оба не можеше да се прокрадне ни стон, ни вик.
Забравил умората, Оба се насочи към празното пространство между две каруци, като изнесе с ритници и удари подлото човече. Тентите осигуряваха достатъчно откъснатост от околния свят. В дъното между каруците бе издигната стена от щайги. Отпред празното пространство бе ограничено от огромния Оба, сякаш врата на килия.
Минувачите бяха увлечени всеки в делата си, смееха се и разговаряха, забързани в острия студ. По-нататък клиенти се препираха и пазаряха с търговци. Чуваше се тропот на коне. Улични търговци кръстосваха пазара, обявявайки напевно на висок глас достойнствата на стоките си с надеждата да впечатлят някой купувач.
Само Кловис бе притихнал, не по собствено желание. Дребната му подла устичка се отваряше като на риба на сухо, искаше да каже нещо. Щом Оба го повдигна от земята и очите на мъжа зашариха бясно във всички посоки, стана ясно, че единственото му желание е да извика, но от гърлото му не излизаше ни стон, ни звук. Краката му се мятаха във въздуха, ръцете му се опитваха да отстранят желязната хватка от шията му. Мръсните му нокти се начупиха от усилието, но железният юмрук, вкопчен в гърлото му, не се отпусна нито на милиметър. Очите му станаха огромни и кръгли, като златните монети, които бе откраднал от Оба.
Както го бе вдигнал с една ръка и притиснал гърба му към стената от щайги, с другата си ръка Оба му прерови джобовете, но не откри нищо. Кловис отчаяно посочи гърдите си. Оба напипа буца под опърпаните пластове дрипи и ризи. Раздра ги и видя познатата си пълна кесия. Висеше на кожена връв около врата на джебчията. Дръпна рязко връвта и я скъса.
Плъзна кесията в джоба си. Кловис се опита да се усмихне, да направи извинителна физиономия, сякаш обяснявайки, че вече са квит.
Оба не знаеше прошка. Главата му пулсираше от сдържаната ярост. Както го беше притиснал до щайгите, му нанесе мощен удар с юмрук в корема. Кловис започна да посинява. Оба нанесе тежък удар и върху мърлявото мише личице. Чу се пукане на кости. Замахна с лакът и помля предните зъби на лъжливата, подла малка уста. Последваха още три бързи удара, придружени с яростно ръмжене. С всеки удар главата на Кловис отхвърчаше назад, от многобройните сблъсъци с щайгите косата му плувна в кръв.
Оба беше неудържим. Преживя срама да стане безпомощна жертва на крадец, захвърлил го на произвола на съдбата. Пребори се с огромна змия. Едва не се удави. Понесе лукавството и номерата на злата Алтея. Тя надникна в душата му без позволение. Скри от него полагащите му се отговори, унижи го, а накрая издъхна, преди той да може да изпита удоволствието от отнемането на живота и. Изтърпя дълго и ужасно пътуване през полетата Азрит, навлечен в дрипи — той, Оба Рал, в чиито жили тече благородническа кръв. Това вече беше върхът на унижението.
Беше бесен, при това с право. Почти не можеше да повярва, че най-сетне държи в ръцете си причината за голяма част от страданията си. Оставаше да получи очакваното възмездие.
Повали Кловис на земята и притисна с коляно гърдите му. Едва тогава даде воля на яростта си. Не усещаше болка от нанасяните удари, болеше го от униженията, от преживяното. Засипа мизерния джебчия с порой от ругатни. След малко жертвата му представляваше кървава топка.
Лицето на Оба плуваше в пот. Дръпна се назад и си пое дълбоко въздух. Ръцете му бяха натежали като олово. Умората го победи, усети болезнени пулсации в главата си. С мъка успяваше да види жертвата си.
Земята се напои с кръв. Това, което някога бе представлявало Кловис, сега бе пихтиеста каша. Челюстта му висеше потрошена встрани. Едната очна ябълка зееше празна. Коляното на Оба бе раздрало стомаха на Кловис и бе потрошило гръдния му кош. Величествена гледка.
Оба усети как нечии ръце се вкопчват в дрехите му и го изтеглят назад. Не му бяха останали сили, за да се възпротиви. Докато го извличаха от прикритието му, забеляза, че се е насъбрала тълпа. Всички бяха притихнали в ужас. Оба остана доволен от реакцията им. Тя му говореше, че Кловис си е получил заслуженото. Справедливо наказаните престъпления би следвало да извикват ужас и да служат за пример. Така би постъпил и баща му.
Оба вдигна глава да огледа по-добре мъжете, които го извличаха навън. Заобиколи го стена от стомана и ризници. На слънцето проблясваше гора от копия, мечове и пики. Всички бяха насочени към него. Успя само да мигне, нямаше сила дори да вдигне глава и да ги разгони.