По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Моля.
— Лош ден?
— Случай на тип „Е“ — каза само той.
— HIV, Тайланд? Сега тук ли е!
— Вие наистина четете „М & М“ — успя да се усмихне той.
— Трябва да съм в крак със специализантите си. Тип „Е“, сигурен ли сте? — попита Кати.
— СПИН? — попита Рой Олтман. Останалите от охраната на ХИРУРГ се бяха пръснали из помещението. Биха предпочели да тя се храни в кабинета си, но доктор Райън им беше обяснила, че това е един от начините, по който лекарите в „Хопкинс“ вървят в крак един с друг и че за нея е дългогодишен навик. Днес това бяха инфекциозните болести. Утре — педиатрията.
— Тип „Е“ — кимна Алекс. — В Америка се среща предимно тип „В“. Също като в Африка.
— Каква е разликата?
— Тип „В“ се пренася трудно — отговори му Кати. — Изисква пряк контакт с кръвни продукти. Случва се с интравенозни наркомани, които използват едни и същи игли, или при полов контакт, но в общи линии се ограничава до хомосексуалисти, които имат тъканни увреждания или от разкъсване, или по-често от венерически болести.
— Забравяте и лошия късмет, но това е само около един процент — пое щафетата Александър. — Започва да изглежда като че ли тип „Е“ — в този случай прихванат в Тайланд — осъществява хетеросексуален скок много по-лесно, отколкото тип „В“. Очевидно е по-издръжлив вариант.
— Много ли е зле? — попита Олтман. Работата с ХИРУРГ се превръщаше в образователна програма.
— Преди повече от пет години Ралф Форстър отиде да види какво е положението. Знаеш ли историята, Алекс?
— Не цялата, само края.
— Ралф отлетял там в командировка на официално пътуване и прочее и първото нещо, което се случило след слизането му от самолета, когато тайландският представител го посрещнал на митницата и го отвел до колата, било да го попита: „Искате ли няколко момичета за довечера?“ Тогава разбрал, че има действителен проблем.
— Вярвам, че е било така — каза Алекс, спомняйки си времето, когато самият той би се усмихнал и кимнал в отговор. Този път успя да не потръпне. — Броят на пациентите е тъжен, господин Олтман. В момента почти една трета от момчетата, постъпващи в тайландската армия, са HIV-позитивни. Предимно тип „Е“.
— Една трета?
— Повече от двайсет и пет процента, когато Ралф отиде там. Това е сериозно количество, нали?
— Но това означава…
— Може да означава, че след петдесет години Тайланд няма да съществува — с делови глас, който скриваше вътрешния й ужас, съобщи Кати. — Когато учех тук, смятах, че онкологията е мястото за най-умните. Смятах, че не бих могла да се захвана с това и да понеса стреса, затова режех очи и ги поправях. Грешах. Ние ще победим рака. Но тези проклети вируси… просто не знам.
— Решението, Кати, е да се разберат точните взаимодействия между генните спирали във вируса и тези на клетката приемник. Тогава няма да е чак толкова трудно. Щом решим този проблем, можем да ги победим. — Подобно на повечето изследователи, Александър беше оптимист.
— Значи изследване на човешката клетка, така ли? — заинтригуван попита Олтман. Александър поклати глава.
— Нещо много по-малко от нея. Вече сме в генома. Все едно да разглобиш непозната машина и на всяка стъпка да се опитваш да разбереш каква е функцията на отделните части. Рано или късно всички елементи са разглобени и ти знаеш къде им е мястото. След това проверяваш какво правят всички те по систематичен начин. Ето с какво се занимаваме в момента.
— Знаете ли до какво ще се сведе всичко това? — попита Кати, после сама си отговори: — До математика.
— Точно това казва и Гъс в Атланта.
— Математика ли? Защо — възрази Олтман.
— На най-основно равнище човешкият генетичен код е съставен от четири аминокиселини, обозначени като A, C, G и T. Всичко се определя от това как са свързани помежду си тези букви — искам да кажа киселините — поясни Алекс. — Различните последователности могат да означават различни неща и да взаимодействат по различни начини. Навярно Гъс е прав: взаимодействията са математически определени. Генетичният код всъщност е код. Той може да бъде дешифриран и може да бъде разбран.
„Навярно някой ще им придаде математически стойности… сложни многочлени…“ — помисли си той. Дали беше важно?
— Просто досега не се е появил някой достатъчно умен, за да направи това — отбеляза Кати Райън. — Това е основният проблем, Рой. Някой ден някой ще го реши и ще ни даде ключа за побеждаването на всички човешки болести. На всички. До една. Златното гърне в края на тази дъга е медицинското безсмъртие — а кой знае — може би и човешкото.