По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Америка няма да толерира едно китайско нападение срещу Русия — каза Райън. — Такъв конфликт би оказал много неблагоприятно въздействие върху световния стабилитет и също би попречил на страната ви да стане наистина демократична. Америка иска да види Русия като просперираща демокрация. Бяхме врагове достатъчно дълго. Би трябвало да сме приятели, а Америка иска приятелите и да живеят в безопасност и мир.
— Те ни мразят, завиждат ни заради онова, което имаме — заяви Головко, все още недоволен от позицията на Америка.
— Сергей, времето държавите да заграбват онова, което не могат да спечелят, отдавна е в миналото. Това е история и тя не трябва да се повтаря.
— Ами ако въпреки всичко ни нападнат?
— Ще пресечем този мост, когато стигнем до него, Сергей — отвърна президентът. — Важното е да предотвратим такива действия. Щом изглежда, че наистина възнамеряват да направят това, ще ги посъветваме да премислят. Ние постоянно държим нещата под око.
— Струва ми се, че вие не ги разбирате. — Опитваха се да му окажат натиск, Райън разбираше. Те наистина бяха разтревожени.
— Смятате ли, че някой ги разбира? Смятате ли, че самите те знаят какво искат? — Двамата разузнавачи — защото и двамата винаги мислеха за себе си точно така — се спогледаха.
— Това е проблемът — призна Головко. — Опитвам се да обясня на моя президент, че е трудно да се предвижда поведението на един такъв народ. Те са способни, но ние също, и резултатът от двете страни изглежда различен — в такъв случай в игра влизат личностите. Иван Еметович, те са старци със стари идеи. В това отношение личностите им имат значение.
— А също историята, културата, икономиката и търговията — а аз все още не съм имал възможността да ги видя отблизо. Слаб съм по тази част от света — напомни на госта си Джак. — Прекарал съм по-голямата част от живота си в опити да се оправя с вас.
— И така, ще ни подкрепите ли?
Райън поклати глава.
— Прекалено рано и прекалено спекулативно е да се стига толкова далеч. Ние обаче ще направим всичко възможно, за да предотвратим евентуален конфликт между Китай и Русия. Ако се стигне дотам, вие ще използвате ядрено оръжие. Знам го. Смятам, че и те го знаят.
— Но не вярват.
— Сергей, никой не е толкова глупав. — Райън мислено си отбеляза да обсъди положението със Скот Адлер, който познаваше региона много по-добре от него. В момента беше време да мине на друг въпрос. — Ирак. Какво казват вашите хора?
Головко сбърчи лице.
— Преди три месеца засякоха мрежата ни. Двайсет души бяха разстреляни или обесени — след разпит естествено. Онези, които ни останаха, не ни съобщават много, но изглежда, че старшите генерали се готвят да направят нещо.
— Тази сутрин двама от тях се появиха в Судан — каза Райън. Не му се бе случвало често да сварва Головко изненадан.
— Толкова бързо?
Райън кимна и му подаде снимките от хартумското летище.
Головко ги разгледа. Не познаваше лицата им, но всъщност нямаше нужда. Информацията, предавана на такова равнище, винаги се оказваше вярна. Дори с врагове или бивши врагове една нация трябваше да спазва думата си за някои неща.
— Значи Иран. Имаме няколко души там, но през последните дни не сме чували нищо. Както знаете, обстановката там е опасна за шпионаж. Предполагаме, че Даряеи има нещо общо с убийството, но нямаме никакви доказателства. — Той замълча за миг. — Изводите от всичко това са сериозни.
— Искате да кажете, че не можете да направите нищо ли?
— Не, Иван Еметович, не можем. Нямаме влияние, както и вие.
18.
ПОСЛЕДНИЯТ САМОЛЕТ
Следващият полет започна рано. Третият и последен пътнически самолет на корпорацията беше повикан от Европа и след смяна на екипажа бе готов три часа преди определеното време. Това означаваше, че първият самолет може да отлети за Багдат, да вземе още двама генерали и да се върне. Бадрейн се чувстваше почти като туристически агент или диспечер освен необичайната си роля на дипломат. Надяваше се само да не отнеме прекалено много време. Можеше да стане опасно да е пътник на последния самолет, защото той — е, нямаше как да се разбере кой щеше да е последен, нали? Генералите още не бяха осъзнали това. Последният спокойно можеше да стане мишена за обстрел, като остави хората на земята да носят последствията, а Бадрейн знаеше, че ще бъде с тях… Е, сви рамене той, животът си имаше рискове, а на него му плащаха добре за тях. Поне му бяха казали, че след по-малко от три часа ще отлети поредният самолет, а пет часа след него — още един. Но крайната сметка щеше да възлезе на десет-единайсет и при сегашното темпо това щеше да отнеме още цели три дни.