По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Някой би трябвало поне да се помоли за душата й.
— Ти ще го направиш, Мауди. Ти си прекрасен лекар. Грижиш се дори за една неправоверна. Можеш да се гордееш с това. Ако беше възможно да я спасиш, щеше да го направиш. Знам го. И ти го знаеш. Знае го и тя.
— Онова, което правим, за да го използваме срещу…
— Срещу неправоверни — напомни му директорът. — Срещу онези, които мразят страната ни и Вярата ни, които плюят върху думите на Пророка. Даже ще се съглася с теб, че тази жена е добродетелна. Аллах ще е милостив към нея, сигурен съм. Не ти си избрал съдбата й. Нито пък аз. — Трябваше да възстанови увереността на Мауди. Младият мъж бе блестящ лекар. Прекалено добър. От своя страна, директорът благодареше на Аллах, че е прекарал последните десет години в лабораторията, в противен случай би могъл да се поддаде на същите човешки слабости.
Бадрейн настояваше. Този път — трима генерали. Всички седалки бяха заети, двете малки деца на един от офицерите дори седяха заедно. Вече разбираха. Трябваше. Беше им обяснил, като сочеше към кулата. Диспечерите бяха наблюдавали всеки пристигащ и излитащ самолет и вече трябваше да знаят какво става. Нямаше полза да ги арестуват, тъй като семействата им щяха да разберат, а ако приберяха и семействата им, щяха да останат съседите, нали?
„Просто следващия път пратете проклетия авиолайнер“ — искаше му се да каже на Техеран, но не, някой щеше да възрази, тук или там, нямаше значение, защото независимо какво кажеш, независимо колко разумно е то, някой щеше да възрази. Дали от иранска, или от иракска страна също нямаше значение. И в двата случая щяха да бъдат убити хора. Със сигурност. Сега вече не им оставаше нищо друго, освен да чакат, да чакат и да се тревожат. Той би изпил няколко чашки, но се отказа. Неведнъж беше пил алкохол. През всички години в Ливан. Както сега Бахрейн, някога Ливан бе и навярно отново щеше да стане място, където можеха да се нарушават стриктните ислямски норми, и там, наред с всички останали, той си беше позволявал западния порок. Можеше скоро да настъпи смъртта му и грешник или не, той бе мюсюлманин, и щеше да я посрещне както трябва. Затова пиеше кафе, гледаше през прозореца от мястото си до телефона и си казваше, че ръцете му треперят от кофеина, а не от нещо друго.
— Вие ли сте Джексън? — попита Тони Бретано. Беше прекарал сутринта с временните шефове. Сега идваше време за работягите.
— Да, сър. Предполагам, че съм вашият оперативен офицер — отвърна Роби. По изключение днес не носеше купчина бумаги.
— Лошо ли е положението?
— Ами, пръснати сме доста нарядко. Все още имаме две бойни групи22 в Индийския океан, които следят Индия и Шри Ланка. Транспортираме два батальона лека пехота до Марианските острови, за да възстановим контрола си там и да наблюдаваме изтеглянето на японските части. Въпросът е предимно политически и не очакваме проблеми. Предните ни военновъздушни сили бяха върнати в континенталната част на страната за ремонт. Този аспект от операциите срещу Япония мина добре.
— В такъв случай сигурно ще искате да ускоря производството на F-22 и да възстановя това на В-2, така ли? Така ми каза шефът на военновъздушните сили.
— Съвсем скоро доказахме, че самолетите с тези радарни системи са от огромна полза, господин министър, и това е факт. Колкото повече получим, толкова по-добре.
— Съгласен съм. Ами останалата част от армейската структура? — попита Бретано.
— Адски зле сме по отношение на всички ангажименти, които сме поели. Ако се наложи отново да отидем в Кувейт например, като през 1991 година, няма да можем. Буквално не разполагаме с такива сили, които да пратим. Знаете каква е работата ми, сър. Трябва да решавам как да вършим нещата, които трябва да вършим. Добре, операциите срещу Япония ни отведоха толкова, далече, колкото можехме да отидем, и…
— Мики Мур каза много хубави неща за плана, който сте съставили и изпълнили — отбеляза министърът на отбраната.
— Генерал Мур е много любезен, сър, но през цялото време бяхме на ръба, а това не е начинът, по който трябва да действат американските въоръжени сили, господин министър. Предполага се, че трябва да изкарваме акъла на хората още в момента, в който първият войник слезе от самолета. Ако се наложи, мога да импровизирам, но не това ми е работата. Рано или късно ще сбъркам — аз или някой друг — и това ще завърши със смъртта на войници.
— Съгласен съм и с това. — Бретано отхапа от сандвича си. — Президентът ми даде картбланш да прочистя това министерство, да правя нещата както си знам. Имам две седмици, за да съставя нов план за въоръжените сили.
22
Бойна единица във военноморския флот на САЩ, състояща се от самолетоносач или боен кораб и поддържащи подводници. — Б.пр.