Кладенецът на възнесението

— Все още не съм ви чул да лъжете.

— Това е защото ме познаваш слабо и не надушваш, когато лъжа — ухили се Сет и вдигна омазнените си пръсти. — Тази вечер те излъгах вече три пъти, млади момко. Дано успееш да се сетиш поне за една от лъжите. Елънд погледна внимателно Сет.

— Играете си с мен.

— Разбира се, че си играя с теб. Не виждаш ли, момче? Затова не бива да бъдеш крал. Остави тази работа за мъже, които осъзнават собствената си поквара, не й позволявай да те развали.

— Какво ви е грижа?

— Защото не ми се ще да те убивам — отвърна Сет.

— Ами недейте.

Сет поклати глава.

— Няма да се получи така, момко. Когато няма откъде да събереш повече сили, грабваш каквото можеш. Така и ще направя.

Възцари се мълчание. Сет погледна Вин и попита:

— Някакви коментари от Мъглородната?

— Много ругаете — отвърна Вин. — Не би трябвало да го правите в присъствието на дами.

Сет се разсмя.

— Още една странна привичка на обитателите на Лутадел. Твърде много мислите за това кое е „редно“ или „възпитано“, а същевременно нямате нищо против да насилите няколко младички скаа, след като балът свърши. Аз поне ругая честно.

Елънд — все още не беше докоснал вечерята — попита:

— Какво ще стане, ако спечелите гласуването за трона?

Сет сви рамене.

— Честно ли да отговоря?

— Естествено.

— Първо ще наредя да те убият — отвърна Сет. — На предишния крал не му е позволено да се мотае наоколо.

— Ами ако се откажа сам?

— Да се откажеш? Гласувай за мен и ще ти позволя да напуснеш града.

— Ами Съборът? — попита Елънд.

— Ще го разпусна. Те само пречат. Всеки път, когато дадеш власт на голяма група хора, настъпва хаос.

— Съборът олицетворява волята на народа — посочи Елънд. — Той е част от доброто управление.

Странно, но Сет не се разсмя на тази бележка. Вместо това побутна чинията настрани и опря лакти на масата.

— Виж какво, момче. Няма нищо лошо да оставиш на народа да управлява, когато нещата вървят добре и всички са щастливи. Но не и когато отвън те дебнат две армии. Да не говорим за пасмината разбеснели се колоси, които сеят разруха по границите ти. В такива времена не биваше да позволяваш на Събора да ти отнема короната. — Сет поклати глава. — Цената е твърде висока. Когато не можеш да имаш и свобода, и безопасност, кое би избрал, момче?

Елънд мълчеше.

— Каквото и да е, сам ще избера — отвърна накрая. — И ще оставя на другите също да решават.

Сет се усмихна, сякаш бе очаквал този отговор, и отново почна да яде.

— Да речем, че си тръгна — заговори Елънд. — А вие получите трона, защитавате града и разпускате Събора. После какво? Какво ще стане с хората?

— А теб какво те интересува?

— Трябва ли да питате? Нали ме „познавате“.

Сет се усмихна.

— Ще накарам скаа да работят, така, както го правеха при лорд Владетеля. Без заплащане и привилегии за селската класа.

— Не мога да го приема — заяви Елънд.

— Защо? Те точно това искат. Ти им даде избор — и те предпочетоха да те изхвърлят. Сега ще сложат на трона мен. Те знаят, че управлението на лорд Владетеля беше най-добро. Че една група трябва да властва, а друга — да служи. Някой трябва да отглежда жито и да работи в ковачниците, момче.