Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Два дни преди това генерал Абдуллах Кадири се бе преместил от луксозния си кабинет в Министерството на отбраната. Нямаше смисъл да остава там, та някоя американска бомба да го направи на кайма, защото не се съмняваше, че министерството ще бъде бомбардирано още през първите дни на въздушната война. Оказа се прав.
Настани се във вилата си, която, макар и уютна, беше достатъчно безлична, за да намери място в някоя американска карта с наземни цели. И отново се оказа прав.
Вилата бе отдавна снабдена със своя свързочна стая, която сега се обслужваше от персонала на министерството. Всички негови връзки с различни командни пунктове на танковите войски около Багдад ставаха по заровени в земята оптични кабели, които също бяха недосегаеми за бомбардировачите.
Единствено връзките с по-отдалечените части и, разбира се, онези в Кувейт, трябваше да се осъществяват по радиото, което ги излагаше на опасност от прехващане.
Проблемът, който го тормозеше тази вечер, не беше как да се свърже с командирите на своята бронирана бригада, или какви заповеди да им даде. Те не можеха да участват във въздушната война, защото им бе наредено да разпръснат танковете си колкото е възможно по-нашироко сред редовете от макети, или да ги скрият в подземни бункери и да чакат.
Ставаше въпрос за личната му сигурност, а не за страха от американците.
Преди две нощи, ставайки от леглото с чувството, че мехурът му ще се пръсне, и, както обикновено, замаян от арака, той се отправи с несигурна походка към банята. Помисли, че вратата е заяла, и натисна с все сила. Стоте му килограма изкъртиха резето от винтовете и вратата отхвръкна с трясък.
Макар и замаян, Абдуллах Кадири не загуби самообладание — неслучайно се бе издигнал от крайните квартали на Тикрит до поста командир на танковите войски извън Републиканската гвардия, неслучайно се бе изкатерил по плъзгавата стълбица на партията Баас с нейните вътрешни вражди и бе запазил мястото си в Революционния команден съвет. Той беше човек с вродена животинска хитрост.
Втренчи се мълчаливо в любовницата си, която седеше по пеньоар върху седалка на клозета, подложила под листа, на който пишеше, кутия с тоалетни салфетки. Тя зина от ужас, а той я дръпна да стане и стовари юмрук върху брадичката й.
Преди тя да дойде на себе си, след като я плисна с кана вода, той бе имал достатъчно време да прочете подготвяния от нея доклад и да извика верния Кемал от стаята му в отсрещната страна на двора. Кемал бе отнесъл проститутката долу в мазето.
Кадири препрочете доклада няколко пъти. Ако беше свързан с личните му навици и предпочитания — средство за бъдещи изнудвания, — не би му обърнал внимание и просто щеше да нареди да я убият. Във всеки случай такъв шантаж никога нямаше да успее. Добре знаеше, че падението на част от антуража на президента е далеч по-голямо от неговото. Знаеше също, че президентът не се интересува от тези неща.
Ставаше дума за нещо по-лошо. Очевидно бе говорил за неща, станали в правителството и армията. Очевидно тя го е шпионирала. Сега трябваше да разбере откога и какво вече е докладвала, но преди всичко — на кого.
С разрешение на господаря си Кемал си бе доставил отдавна чаканите удоволствия. Никой не би пожелал онова, което бе останало от нея след разпита на Кемал. Това отне няколко часа. Тогава се убеди, че Кемал е изтръгнал всичко, което куртизанката знае.
После Кемал продължи за собствено удоволствие, докато тя издъхна.
Кадри бе убеден, че тя наистина не знае самоличността на мъжа, който я бе вербувал, но по думите й реши, че това трябва да е Хасан Рахмани.
Размяната на информация срещу пари в изповедалнята на черквата „Свети Йосиф“ говореше, че човекът е професионалист, а Рахмани беше точно такъв.
Това, че са го следили, не тревожеше Кадири. Всички около президента бяха следени; нещо повече, следяха се един друг.
Правилата на президента бяха прости и ясни. Всяка личност с висок ранг беше наблюдавана и за нея докладваха трима от същия ранг. Разобличаването в предателство по всяка вероятност би довело до катастрофа. Така едва ли някой заговор можеше да стигне далеч.
И за да бъдат нещата още по-сложни, всеки от антуража му биваше провокиран от време на време, за да се види как ще реагира. Колега, инструктиран да постъпи така, дръпваше приятеля си настрана и му предлагаше измяна.
Ако приятелят се съгласи, с него е свършено. Ако не докладва за направеното му предложение, пак е свършено. Така всяко подобно предложение би могло да е провокация — би било прекалено рисковано да решиш, че е друго. По този начин всеки докладваше за останалите.